Фьодор Разаков

превод: Литературен свят

По времето, когато на най-именитите режисори-евреи била предоставена революционната тема, на техните колеги от славянски произход дали жанровете на комедията и патриотичното кино. Например Григорий Александров заснел искрометната комедия «Волга-Волга» (1938), която станала един от любимите филми на Сталин (той знаел наизуст всички реплики на героите й), Иван Пирьов - комедията «Трактористи» (1939), Константин Юдин - комедията «Момиче с характер» (1939).

Отделна тема е историко-патриотичното кино. Развитието му съвпаднало със средата на 30-те години, когато ръководството на страната взело курс към държавна политика. И първата лястовичка на този вид кино станала лентата на Владимир Петров «Петър I» (1937-1939) по сценарий на Алексей Толстой (паралелно със сценария Толстой пишел и роман със същото заглавие).

Ще отбележим, че дотогава Петър I бил представян от съветските историци по-скоро в отрицателен план, отколкото в положителен: тиранин, западник, пияница, кръвовопиец (потискал обикновения народ с тежки данъци, върху костите на обикновените хора построил Петербург). От средата на 30-те г. тази гледна точка се променила: сега този цар се представял като прогресивен деятел, строител на държавата, укрепител на Руската държава.

А известното западничество на Петър I се разглеждало през призмата на думите на П. Вяземски: «Той можел и трябвало да използва чужденци, но не угощавал тях с Русия».

Именно такъв и рисувал Петър I А. Н. Толстой. А антипод на царя бил синът му Алексей - рефлексиращ момък, живеещ въпреки наставленията на баща си, който неведнъж му казвал: «Ти трябва да обичаш всичко, което служи на благото и честта на отечеството, да не щадиш усилията си за общото благо, а ако съветите ми ги отнесе вятърът, няма да те призная за мой син».

Гледната точка за Петър I, която изложил в сценария си А. Н. Толстой, срещнала бурен отпор у привържениците на предишната гледна точка за царя. Както писал сам писателят веднага след публичното четене на сценария на 10 май 1935 г.:

«Множество всевъзможни щатни „теоретици” от киното се нахвърлиха върху нас (има се предвид и режисьорът В. Петров. - Ф. Р.) с най-противоречиви искания. Нестабилния, истеричен Петър, когото ни натрапваха, изобщо не съвпадаше с нашите замисли. От нас искаха да покажем крайния неуспех, провала на цялата преобразователна дейност на царя. Тези претенции унищожаваха по същество нашия стремеж да покажем прогресивното значение на епохата на Петър за по-нататъшното развитие на руската история».

Както много по-късно ще напише критикът Марк Любомудров: «Толстой и неговият съавтор в работата си над сценария Петров държали на своето. Те виждали централната идея на филма в изобразяването на „мощта на великия руски народ, в показването на непреодолимостта на съзидателния му дух”, но при това съвсем не принизявали ролята на самия него.

- Напълно ясно е, - категорично заявил Петров, - че трябва решително да се разделим с пренебрежителното отношение към тази изключителна личност на своето време и категорично да отхвърлим вулгарно-социологическите виждания на някои наши историци… Трябва да създадем образ не на болнав дегенерат от императорската фамилия, не скандалджия и пияница, какъвто често са показвали Петър I, а образ на голям държавен деец и реформатор на своята епоха. Също така не трябва да се забравя, че е бил извънредно многостранен човек, надарен с много външни и вътрешни неповторими черти. Задача трудна, тежка, но ние - уверен съм - ще я решим…».

Постановъчният размах и сложността на подготовителния период на «Петър I» били изключително явление за съветската кинематография. Малцина знаят, че в началото се канели да заснемат три серии, като в снимките трябвало да участват и чужди кинематографисти - французи, като трябвало да бъдат привлечени и редица други европейски киноартисти.

Но и в Кинокомитета, и в «Ленфилм» филмът имал много противници, които всячески торпилирали процеса на създаването му. В резултат лентата била съкратена до две серии (отпаднала серията «Младостта на Петър», която след 40 години ще заснеме Сергей Герасимов), после от сътрудничеството се отказали чуждите представители.

Разбирайки, че сами няма да се справят, създателите на филма се обърнали за помощ към Сталин. И той помогнал. Срещайки се с Толстой и Петров, изслушал концепцията им за филма и сигнализирал на Кинокомитета да помага всячески за филма.

За ролята на Петър I се кандидатирали повече от половин дузина актьори, но спечелил актьорът от Ленинградския театър за драма „А. С. Пушкин” Николай Симонов. Ще отбележим, че в театъра му по същото време бил поставен спектакъл за Петър I (но не по А. Толстой), в който главната роля играел актьорът Милютин, а Симонов останал зад борда.

В тази постановка образът на царя бил представен по-скоро в черни краски, от позицията на осъждането на неговият характер и дела. Затова Симонов, когато бил утвърден за ролята във филма, с играта си като че ли отправял предизвикателство към театралната интерпретация на образа. Малко по-късно той ще опише работата си над ролята така:

«Много интересна и увлекателна беше работата ми над ролята на Петър I. Този образ е сложен, многостранен. Искаше ми се да покажа историческата прозорливост на Петър, патриотизма му, предаността му към изконните интереси на Русия. Искаше ми се в годините на усложнилата се международната обстановка преди Отечествената война, когато се снимаше филмът, всеки съветски човек да почувства величието и силата на своята Родина».

Постановчиците на филма постигнали целта си. Когато през септември 1937 г. първата серия на филма излязла на всесъюзен екран (в Ленинград я показали едновременно в девет кинотеатъра, в Москва - в повече от дузина), вълнението било неимоверно - опашките били километрични. Достатъчно е да се каже, че само в Москва за първите 11 дни на прожекциите филмът бил гледан от 1 милион и 600 000 души. Същевременно филмът бил показан и на Международната изложба в Париж, където бил награден с Гран-при.

След известно време - през март 1938 г. - главните създатели на филма били наградени с орден „Ленин”. Сред наградените били: А. Толстой, В. Петров, Н. Симонов, М. Жаров, Н. Черкасов, А. Тарасова.

Втората серия на филма излязла по екраните на страната в началото на март 1939 г., била демонстрирана със същия размах и била посрещната с не по-малко вълнение, отколкото първата.

Именно с «Петър I» в съветската кинематография започнала поредицата от историко-патриотични филми, в които ставало дума за изтъкнати представители на руската история - държавни дейци, пълководци, учени и т.н.

Главното, което обединявало всички тези ленти, са патриотичното въодушевление, гордостта от героичните предци, дълбокото уважение към техните заслуги. Сред тях са «Минин и Пожарски» (1939) и «Суворов» (1940) на В. Пудовкин и М. Долер, «Богдан Хмелницки» (1941) на Игор Савченко.