ТРОСКОТ
Шосето е нажежено до бяло. Един до друг по него крачат двама пешеходци. Крачат и мълчат. Най-сетне по-ниският от тях, селянин с войнишка манерка на кръста, не изтрайва и пита внимателно:
- Та теб как те викат?
- Божика - отвръща другият и премята небрежно бялото си сако през ръка.
- Пък аз съм Михал - представя се селянинът и посяга към табакерата, която току-що е отворил новият му познат. Божика продължително очуква цигарата на нокътя на палеца си, всмуква и пак пита като на шега:
- Та ти казваш си от полето, а? Защо не си стоял там бе, човек?
Михал чува ясно въпроса, но мълчи. Кой знае що за стока е тоя Божик, та да му разправя, че бяга от село, щото не могат да мелят брашно с председателя. Затова, вместо отговор - въздиша продължително:
- А бе какво да ти обяснявам, всеки си знае хала…
Седнаха за малко край чучура с дървеното корито. Божика наплиска лицето си със студена вода и пак продължиха по прашния път.
Вървяха, мълчаха. Така - докато стигнаха обекта.
- Тук, мой човек - каза Божика, когато влязоха в селището, и посочи дървената врата с надпис: „Личен състав”.
За час-два Михал се оправи. Хубаво, че беше Божика, иначе кой знае как щяха да го лъготят. И така все подир Божика, все подир Божика - и при домакина, и при магазинера за дрехи, и при коменданта на бараките. Ризата на гърба му залепна от пот. Но още преди да се смрачи, всичко беше наред.
През нощта Михал на два пъти се стряска на сън и ококорва очи. Сетне сънят го унасяше. И двата пъти усети как някой го загръща с одеялото и виждаше все една и съща физиономия - Божика.
Сутринта се събуди късно. Лятото блъскаше светлина в стъклата на прозорците. На шкафчето до леглото му - пакетче. Разви омазания вестник - мекици. Пипна ги с пръсти - пресни, хрупкави мекици. „На Божика ще да е тая работа - рече той на себе си с удоволствие. - Заранта, дорде още съм спал, ще да ги е купил за мен. Гледай какъв човек!…” И реши в себе си: „На човещината ще отвърна с човещина”. Ще запретне ръкави и ще разкопае тоя пущинак пред бараката. Хич може ли така: тук народ живее, а отвън няма къде да стъпиш от боклуци. И троскот, колкото си щеш. Целият свят можеш да омотаеш с тоя троскот. Ще измайстори една малка градинка пред бараката, ще я засади с шибой и мушанги, та който мине, очите му да останат.
Михал хруска настървено мекиците, слънцето го напича и премижал, той мисли… А мислите му са от приятни по-приятни, не излиза от главата му това, дето реши за троскота и градинката. Отвън се тропа, говори се високо.
Двама мъже влизат шумно и прекъсват сладката тишина, в която е потънал Михал. И двамата са в гумирани дрехи, небръснати и сърдити са и се гледат под вежди.
- Ти май търсиш на работата лекото и на хляба мекото - тросва единият.
- Е?… - махва с ръка вторият - Принципът е такъв, ама всичко зависи от кинтажа.
- А според мен кинтажа зависи от работата - все така сурово отрязва първият и неочаквано се обръща към Михал: - Нали така, бе, нашият…
- За кое? - пита Михал престорено, защото изведнъж не може да реши чия страна да вземе.
- За парите му разправям. За парите…
Така както е налапал цялата мекица на един залък, Михал изтръпва. Едва дочаква ония да изкочат навън и рипва от леглото. Бърка трескаво под възглавницата. Тършува по джобовете си. Портфейлът! Заравя пръсти под одеялото, под чаршафа - напразно. И обезумял зафучава една мекица към ъгъла: „Значи така-а-а, на ти мекичките, а пък аз ще ти барна паричките…” - почти проплаква той и изхвръква навън.
Къде ли не търси Божика: в стола, в бръснарницата, при магазинера, в диспечерната. Като че ли в земята беше потънал този човек. Откри го след повече от час. Той обръща света наопаки, пък Божика, гледай го къде се е смушил: с други двама миньори играят белот в сянката на лампистерната.
- Виж какво бе, човек!… - започва неуверено Михал, но Божика въобще не го забелязва. - Виж де… - моли настойчиво Михал, но пак безрезултатно. И неизтраял, почти вика: - Дай парите!
- Какви пари? - сепва се едва сега Божика и вдига глава. - Ти да не си луд бе, пейзан?…
- Ама си майтапчия - насилва се Михал и се усмихва, но едра буца е заседнала в гърлото му. Повече не може да изтрае и крещи:
- Я не ме разигравай като маймуна. Дай ми парите!…
Божика изправя едро тяло, сакото му се свлича на земята.
- Парите! - крещи Михал и впива пръсти в копринената риза на Божика. - Парите или на прокурора ще те дам. Хайдук…
Божика иска да отстъпи встрани, но се блъсва в масата и я катурва. Другите двама викат, ругаят високо. Само че Божика не ги чува. Вдига юмрук и с един удар изпраща обезумелия Михал в ъгъла до вратата.
- Копеле мръсно… - Бърше той ръце в панталоните си. - Като ще, на майната си върви, не само при прокурора…. - И пак взема картите. Другите двама също. Така дават да се разбере, че тая банална история вече не ги интересува.
От носа на Михал шурва кръв. Той изскача навън и първата му грижа е да се измие на чешмата. Побледнял, трескав, безнадежден, довлича се до бараката и се тръшва на леглото. Иска му се да не остава сам, да намери и друг някой, комуто да е тежко, ама къде такъв човек. Михал е сам в бараката, и в целия свят. И от тази мисъл му става студено. Решава. Ще се пръждосам, с тоя дивак Божика като нищо ще се изколим.
Измъкна куфара и нарежда в него: пуловер, пешкир, чорапи. Готви се вече да тракне катинара, когато изведнъж ахва: до железния крак на крета лежи портфейла му. „Ха!” - вика учудено Михал начаса забравя всичко: болката, обидата, самотата. Лежи си портфейлът разкопчан, както е тупнал и две банкноти се подават навън. Михал пада на колене, просва се по корем и пълзи към портфейла. Десетачките са на място, дрънкат стотинките. Той отупва праха от коленете си, сяда на края на леглото, и опрян на шкафчето, потъва в размисъл: „Ами сега?…”
Мекиците вече са изстинали, но понеже не иска да ги хвърля на вятъра, той продължава закуската си. И докато дъвче, в главата му изведнъж се връща предишната мисъл за градинката: „Ще я направя тази дяволия, без никакво хъката-мъката”. Сега няма кой знае каква работа, още е рано за смяна, а дорде засвири сирената на компресорната, като нищо ще прекопае земята, поне троскота да оскубе от нея.
Запрята ръкави и тръгва навън за лопатата.
