БЪЛГАРИЯ – МАЙ’ 2014

Веселин Стоянов

Изборите за евродепутати отминаха, резултатите са известни. Гласуваха 35% от имащите право на глас. Европейски анализатори говорят, при това с основание, за голям ръст на гласовете подадени за евроскептичните партии. Формулировката „евроскептични” всъщност е много мека. При тези партии не става дума за скептицизъм, а за желание да бъде разпуснат ТОЗИ Европейски съюз. Към тях трябва да прибавим и имащите право на глас, но неявили се пред урните, които също не се доверяват на Съюза.
Двубоят Станишев - Първанов предвещаваше изборни главоболия и на двамата. От един президент два мандата и от един бивш премиер и настоящ мандатоносител очаквахме да притежават политическа култура, която да им помогне в решаването в спора за председателството на БСП, а не да търсят задоволяване на личните си амбиции. Станишев реши, че може да носи двете тежки дини - ПЕС и БСП под една мишница. Очаквано изтърва и двете. За Първанов беше известно, че още по време на президентстването си поддържаше тесни връзки с Бойко Борисов и със създаването на АБВ остави впечатлението, че за завоюване на лидерския пост е готов да разцепи БСП. И така, докато двамата се караха най-ожесточено, спечели третият - ГЕРБ.
Няма да забравя думите на Бойко Борисов пред работниците от Оловноцинковия завод в Кърджали: „Aз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме”. Това, че е прост, е вън от всяко съмнение. Речникът, с който си служи, говори за един невъзпитан човек. Често заема позата на изявен антикомунист, а забравя, че като член на Българската комунистическа партия е ползвал всички възможни привилегии за израстване в кариерата. Събрал е около себе си същата категория хора и всички те се надпреварват да ни уверяват, че са единствените, които могат да спасят България. Може би българският народ е мазохист, затова се хвърля с такова отчаяние на врата на мъчителя си. Същата стока е и съратникът му Цветанов, бивш вътрешен министър. Вече е подсъдим по няколко дела и има една присъда, неокончателна, от 4 години затвор. Това са спасителите ни. Те нямат право със спечелените 700 хил. гласа, от имащите право на глас 6.5 млн. българи, да говорят от името на народа. Подобни претенции са срамни.
От години констатирам, че най-големият познавач на политическия шахмат е Ахмед Доган. Без да се впускам в разбор на игровите му качества, ще посоча няколко негови забележителни откровения:
При парламентарните избори през 2005 г. Доган информира на всеослушание, че той е човекът, който разпределя порциите (от баницата) и ни запозна с историята на неговите партийни обръчи. Изказването му торпилира БСП и броят на подадените за нея гласове падна рязко. Много партийни членове и симпатизанти осъдиха липсата на адекватен отговор от страна на ръководството на БСП и не отидоха до изборните урни.
Преди изборите за евродепутати историята се повтори, в малко по-различен вариант. Местан пи кафе с Борисов, на публично място, така че почерпката да бъде забелязана от повече медии. Ударът, който понесе БСП след кафето се почувства ясно. Така коалиционният партньор даде повод на другарчето си да помисли по някои управленски въпроси.
Оставката на Ахмед Доган като председател на ДПС бе показателна, но не е разбрана и до днес от нашите политици и държавници.
Правителството няма последователна външна политика. Това личи от позицията му по предизвиканата от САЩ и нейните сателити ЕС и НАТО криза в Украйна. Нашата страна участваше послушно в „осъждането” и „санкционирането” на Русия, а нашият външен министър не посмя да каже и една осъдителна дума за насилията и убийствата, извършвани от майданци в Киев, а сега и югоизточните части на Украйна. Жестокостите на „Десен сектор”, варварското избиване на 45 невъоръжени украинци в дома на Профсъюзите в Одеса ще останат ненаказани и пратени без коментар в архив.
Еврокомисията иска от България да спре строителството на Южен поток. От строителството на този газопровод интерес има не само България, а и Европа, като се имат предвид постоянните кризи и неплатежоспособността на Украйна. Премиерът Орешарски и министър Стойнев трябва ясно и категорично да се противопоставят на опитите за спиране на строежа и ако Вашингтон и Брюксел не променят позицията си, има два пътя за реагиране: да внесат иск в Международния арбитражнен съд за нанесени финансови щети на България или да замразят членството ни в ЕС, докато САЩ и ЕС не се откажат от исканията си за спиране на строежа. Тези стъпки ще ни донесат уважението на европейските народи и ще покажат и на други страни как трябва да се реагира, когато САЩ и ЕС работят срещу интересите на държави - членове на ЕС.
САЩ водят на икономическия, политическия и военния фронт опасна за човечеството война срещу Русия. За свои съюзници те използват продажни европейски политици и своите две агресивни, марионетни организации ЕС и НАТО. Изборите за депутати за Европейския парламент показаха, че настроенията срещу тях нарастват.
Много остро трябва да бъде поставен и проблемът с бежанците, чийто брой застрашително нараства. Ще изкарат българите едва ли не човекоядци, затова че не ги приемат с отворени обятия. На тези, които ни ги изпращат и настояват да им осигурим луксозни условия на живот трябва да заявим ясно и категорично, че такива условия трябва бъдат осигурени първо на българските граждани. САЩ водят войни, а искат други да носят тежестите. В случай, че тези бежанци останат у нас, те ще искат домове, финансова издръжка, работа, училища за децата си, джамии. Можем ли да си позволим всичко това, като имаме предвид мизерията, в която живее българският народ? Този, който генерира конфликти и войни, трябва да носи и последствията от тях.
САЩ НЕ ГРАДЯТ, ТЕ САМО РУШАТ.
Твърдят, че НАТО ни пази. До момента организацията не е опазила никого, тя само напада и окупира, по американска заповед. При тежкото финансово състояние на България е безумие да изпращаме български войници, на българска издръжка, като окупатори в чужди страни, за осъществяване на американски имперски амбиции. Вечни империи няма, тази е също на път, затова очакваме ръководителите на България да проявят повече далновидност.