СЕРГЕЙ МИХЕЕВ: „НЕ НИ ОБИЧАТ, А БЯГАТ КЪМ РУСИЯ…”

превод: Румен Воденичаров

Интервю на Галина Сапожникова („Комсомольская правда”) с политолога Сергей Михеев - Генерален директор на Център за политическа конюктура (Русия)

„Наближава полунощ, а танковете ги няма”. Примерно така могат да се опишат настроенията, които сега царят в Европа и особено на бреговете на Балтика. Всички очакват руската агресия, всичко се подготвя за нея, нещо повече - всички едва ли не я жадуват… Всички, освен самата Русия. Но защо? В търсене на отговора е нашият разговор с генералния директор на Центъра за политическа конюнктура Сергей Михеев.

- Да Ви се похваля, Сергей Александрович, неотдавна спечелих каса шампанско. Спорехме с мой приятел поляк. Той твърдеше, че на 9 май руските танкове с трикольора върху тях ще се появят на улиците в Харков. А те не пристигнаха. Как мислите, защо очакват това от нас във Вашингтон, Варшава, Вилнюс, Рига? 

- Те мислят така, защото самите те биха сторили това. При възможност да се реши една или друга ситуация със сила, те биха я решили силово без да се вълнуват за броя на жертвите. Навсякъде, където дипломацията свършва и американците преценят, че е възможно да приложат сила - те я прилагат: Ирак, Афганистан, Сърбия, Югославия, Либия…. Сякаш се гледат в огледалото и се плашат от собствения си образ. От времето на късния Съветски съюз в нас се запази лъжливото мнение, че Западът е много добър. А всъщност  той не е бил добър никога. Западът винаги се е държал агресивно и при първа възможност да отхапе нещо, изобщо не се е стеснявал. Как да се обосноват санкциите срещу Русия? Трябва да се тръби, че ако няма санкции, утре Русия ще нахлуе. Как да се обясни на германските производители, че ще търпят загуби? Трябва да се наплашат, че Русия утре ще им бомбардира заводите. Но още по-силно е самовнушението на нашите бивши съседи в СССР - балтийските страни и някои страни от Варшавския договор, защото новата им държавност е построена  върху идеята за враждебност и реванш към Русия.

- Преди 25 години руснаците много се терзаеха, че на Запад не ни обичат. А сега сякаш им стана безразлично… 

- Украинската криза постави точката на „i”- то. Дълги години ние се наслушахме, че не ни обичат. И изведнъж се оказва, че половин Украйна е готова да побегне презглава към нашата страшна, авторитарна и неразвита Русия! Интересно е, че тази неистина поддържахме самите ние през дългите години на  Перестройката. А се оказа, че хората искат да са заедно с  Русия. Гражданите от тази Украйна, която толкова години ни даваха за пример на демокрация, за разлика от Путиновия авторитаризъм у нас. 

- И какво да правим с това желание на хората? 

- Събитията изпреварват проектите на политиците. Само преди месец се говореше, че украинците изпускат възможността за федерализация. Днес на Донецк и Луганск федерализация не им трябва. Засега те поемат курс към независимост. Всичко зависи от по-нататъшното развитие на наказателната операция на правителството в Киев. Наистина всички въстаници на изток могат да бъдат убивани. Но това означава хиляди, хиляди жертви, разрушени градове и истинска война за унищожаване на рускоезичните граждани. Въпросът е  „Ще се реши ли Киев на всичко това?” Засега за подобен сценарий няма нито ресурси, нито воля, нито решителност. Що се касае до Харков и Одеса, то те биха са присъединили към движението на югоизтока. Там от украинската държава  не са видели никога нищо добро. Ако в Киев се установи необандеровски, неонацистки режим, тези хора ги очаква мрачно бъдеще. Всичко, което им обещават срещу живот в задушаващата атмосфера на неонацизъм, е безвизово пътуване в Европа. Ако Киев продължи и занапред с политика на заплахи, оскърбления и   агресия към всички несъгласни и, ако подпише съглашението  за Асоциация с Европейския съюз, което ще доведе до фалит голяма част от предприятията, мисля че нагласите в полза на източния вектор ще се усилват. Сценарият на пиесата се провали. 

- Изяснихме защо от Русия се очакват решителни действия. А защо? 

- Тук не трябва да се смесват следните две неща:

Първото е, че американците недооцениха ситуацията. Те бяха уверени, че с Майдана всичко ще приключи и Украйна ще попадне под техния пълен контрол. Това те бяха обещали на подопечните си за да устроят Майдана.

Второто е, че американците са склонни да поставят геополитическия експеримент над целия останал свят. На тях им е все едно колко хора ще загинат. В Ирак след американското нахлуване загинаха повече от 200 000 мирни жители. Това е статистика, приета от ООН. А янките казват „Там тече процес за установяване на демокрация”! Ако в Украйна загинат 200 000, то те ще твърдят същото. Няма да им трепне окото. Те си вярват, че са висша раса, а всички останали, вкл. и своите европейски съюзници, разглеждат като биомаса, с която могат да се правят експерименти.

Американците местят фигурите  по „шахматната дъска”. „Или ще получим пълен контрол върху Украйна с НАТО до руската граница, или ще им спретнем една Сирия под носа”. За да не може Русия да обръща внимание на Венецуела, където тече същия майдановски сценарий, да потъне до гуша в свои проблеми и да не се занимава с нищо друго. Така американците обезпечават концепцията си за глобално доминиране. Съгласно тази концепция една страна, голяма или малка, трябва или да бъде лоялна към САЩ, или да й се създадат проблеми, вследствие на които да загуби статуса на самостоятелен външнополитически играч. А за това са подходящи  различни инструменти: дипломатически, икономически, военни. 

- Допускате ли  чисто теоретично на територията на Украйна да  стане военен сблъсък на руската армия и сили на НАТО? 

- Това е невъзможно, защото и Русия, и НАТО притежават ядрен потенциал. Русия с всичките си проблеми винаги е печелила за сметка на огромната си територия т.е. винаги сме имали накъде да отстъпваме. А къде да отстъпва една Германия или Полша. Един удар по Полша и Полша приключва. Лично мене Полша много ме учудва с това, че непрекъснато възпроизвежда конфликта с Русия. Тя неведнъж е ставала място за полесражение, след което е започвала трагедията на разделената Полша. Мислите ли, че сега ще бъде по-различно? Винаги напомням на поляците това. 

- А те какво отговарят?

- Повтарят изтърканите евромантри за свободния и несвободния свят. Те имат амбиции, които искат да прикачат към концепцията  за мисията на Запада. Желаят да бъдат водещи в тази мисия с чисто тактическа изгода. Ако плановете на Москва за общоевропейска безопасност се реализират, което Путин предлагаше нееднократно, то коя би била една Полша? Друга  е работата, ако се възпроизвежда конфликтът с Русия. Тогава Полша излиза начело като „борец за свобода” и нейното значение нараства многократно. Същото важи и за прибалтийските страни. Ето защо те крещят „Танкове, танкове!”. Това е еднопосочна, самоубийствена, недалновидна политика.

Струва ми се, че западните политици хлътнаха  много навътре в играта. Заради украинската авантюра те са готови да поставят под въпрос едва ли не физическото съществуване на своята цивилизация. Работата не е там, че Русия би излязла от този конфликт жива и невредима. Една война би била убийствена за всички. Но сега западните политици си играят със съдбините  на страните си. А това е действително опасно, по-опасно от провалянето на един кръг от преговори с Киев.

- В кой момент и поради каква причина замисленият американски сценарий се провали?

- Сигурен съм, че американците и европейците, след като успяха да излъжат всички да подпишат на 21 февруари съглашението с Янукович и на практика отказаха да го следват, бяха убедени, че Русия ще се успокои и ще  започне да играе по нови правила, продължавайки да субсидира недружелюбната към нея власт в Украйна с кредити, ниска цена на газа и опрощаване на дългове.

Пълна изненада  за Запада стана положението в Крим и в Югоизточна Украйна. Мисля, че „партньорите” от Майдана бяха убеждавали Запада, че украинската нация е единна и че всички желаят членство в НАТО и Европейския съюз. И Западът изглежда  действително беше повярвал в това.

Един от главните държавнообразуващи митове  на съвременна Украйна гласи, че „от векове е съществувала единна, политическа украинска нация, която е във възторг от Бандера и ненавижда Русия”. Но това не отговаря на истината. Такава нация никога не  е съществувала и  по всичко личи, че никога вече няма да се формира, поне в познатите ни  граници на Украйна.

Безпрецедентен е броят на грешките, които Украйна направи  за последните 6 месеца. Липсата на професионализъм в държавата-младенец поразява. Не искам да обиждам никого, но всичко това показва дълбока провинциалност на мисленето. Сбъдна се мечтата в живота  на новите украински политици „Аз съм в Брюксел, с костюм и връзка и те разговарят с мене”. Проблемът е в това, че украинската държавност е изкуствена. В днешните граници тя никога не е съществувала. Представлява съветско изобретение като в едно цяло са събрани разнородни парчета, различаващи се по културно-историческите си корени. Украйна е илюзия, която ви се е присънила.

Нека го кажем честно! Украинската държава се появи през 1991 г. не в резултат на многовековната борба на украинския народ за независимост от проклетите „москали”, а защото в Москва  стана преврат и в борбата за власт  Елцин разруши СССР. Украинците изобщо не бяха подготвени за независимост. Нямаха национална визия по този въпрос. А защо национализмът стана водеща тема? Защото подобие на идеология имаха единствено само крайните националисти - „западники”. Друга не беше предложена и взеха на въоръжение тяхната.

- Добре, но откъде се взе тази мания за величие? Украинците да се описват като храбри казаци, а руснаците като „бурлаки на Волге”. В стиховете им ние сме огромни, а украинците - велики?

- Няма нищо учудващо. Бандеровците се равняват по нацистите. В Германия всичко е било  просто: „Ние сме расата, останалите са роби!”. Така е и с бандеровците. Проблемът е другаде и в Киев не могат да разберат, че именно поради това хората от Югоизтока не искат да живеят в една държава с тях. Вие ги смятате за добитък и постоянно им го натяквате, затова те хванаха  автоматите и отказваха да се връщат във вашата щастлива украинска държава. Ако бяхте малко по-умни, щяхте да измислите нещо по-малко оскърбително и по-изпипано. Киев не предлага на своите опоненти позитивна картина на бъдещето, за да преминат на негова страна, а само оскърбления, заплахи и агресия. Освен това Киев се готви да подпише  съглашение  за Асоциация с ЕС, което ще срине икономиката на Югоизтока. Хората скоро ще се разбягат по света, защото семействата им ще започнат да гладуват, а в замяна ще им се предложи само безвизов режим с Европа. И ще продължат да им повтарят, че са хора второ качество и в бандеровската държава мястото им е в свинарника. Това е такава недалновидност, че започваш да подозираш две неща: или това се прави от идиоти, или някой ги подтиква нарочно да задълбочават конфликта. А това означава, че този някой ви води към разрушаване на вашата страна. Да, точно тези прекрасни хора от Майдана сами разрушиха собствената си страна. Отслабването на украинската държава може да доведе до ръст на териториалните претенции и исторически амбиции на Полша,  Унгария  и Румъния. В Унгария вече открито говорят, че не би било лошо да се създаде Унгарска автономия в Закарпатието. Край границата със Словакия също се навъртат подобни „вежливи” хорица. В Румъния и Полша надават ухо за същото. За какво говори това? За това, че хищни риби чакат лесна плячка. Възможно е разчленяване на Украйна не само от изток, но и от запад. Исторически правилният избор за Украйна след 1991 г. беше да запази неутралитет между Изтока и Запада и да извлича от него огромно количество дивиденти. Но тя направи избор в полза на Запада и сега именно този избор я погубва. 

- Може ли да се каже, че в един момент Русия загуби контрол над  събитията в Украйна?

- Вие разглеждате последните 5 минути на третото полувреме на този мач. Всъщност контролът беше загубен още в 90-те години, когато се отказахме от суверенна политика в постсъветското пространство. На нас, както сега на украинците, ни казваха: „Сега на вас външна политика няма да  ви е нужна!”. Същите тези американци ни уверяваха, че ще решават  всички наши въпроси. И видяхте как ги решиха… Когато трябваше да поддържаме  проруските политически сили в Украйна, ние не правехме нищо. Така че сега наблюдаваме края на историята, започнала след разпадането на Съветския съюз.