Гунар Рейс-Андерсен

превод: Теодора Ганчева

Упоен от летните багри и цветове,
на всеотдайност думи прошепнах
и на вятъра на невидимите криле
ги положих, в твоя сън да ги донесе.

Люшна вятърът тънката ябълка,
в твоя прозорец надникнала,
моите думи там ще разцъфнат
като пъпки на ябълка розова.

Зарови лице в благоуханния цвят,
щом твоя прозорец окичи,
той във утрото ранно и росно
на видение от светлина прилича.

Той ще търси сърцето ти - там да остави
искрящата вест на своите багри
и във него тихичко да се притаи
като радост неродена, като детенце…