ЗЛАТНОЕЛЕЧКО И КАПЧИЦАТА ИСКРИЦА

Маргарита Павлова

Тази сутрин Златноелечко стана рано. Беше се наспал, имаше добро настроение и първото нещо което направи бе, да си измие очите с капка вода, задрямала в чашката на едно от лалетата. Когато капката усети, че я докоснаха две ръчички, се размърда, огледа щурчето и му каза:
- Толкова се радвам, че ще измиеш очите си с мен! Има утрини, в които нито пчелите идват да отпият от мен, нито осите. Тогава, затоплена от слънцето аз се изпарявам към облаците, сливам се с тях и заедно тръгваме по света. Вятърът ни носи, докато пак се превърна в капка дъжд, за да се върна на земята.
Златноелечко не очакваше, че една капка може да е толкова приказлива, но разбра как и защо изчезват капките. До днес си мислeше, че си играят с него на криеница. Появяваха се сутрин в тревата или цветята и ненадейно изчезваха. На следващата сутрин пак бяха, но на друго място. Искаше му се и той да се появява и да изчезва така, но реши, че е по-добре да не се изпарява, защото можеше и да не се върне точно в родния си двор. Тогава попита капчицата:
- Искаш ли да останеш с мен в този двор?
- Да! - блесна капката.
- Тогава, хайде да поиграем на „пързул-листенце”, Искрице!
- Какво е това „Искрице”? - трепна капката.
- Едно красиво нещо, което грее като горящо трънче във въздуха! И него съм го видял в камината на дядо Павел. И сега ще те кръстя Искрица, защото и ти блестиш.
- Добре, щом е красиво горящо трънче, съгласна съм! Но, какво е „пързул- листенце”?
- „Пързул-листенце”, е да се пързаляме по листата на момината сълза, виж как!
И Златноелечко се спусна по извитото листо и кацна в тревата.
- Добре, да поиграем, но не разбрах какво общо има „пързул-листенце” с оставането ми в този двор? - попита капката.
- Много просто, Искрице! Когато се приземиш в тревата, тя със коренчетата си ще те изпие и ще останеш тук. С мен, в този двор. Няма вече да се изпаряваш и приземяваш на чужди места.
Капчицата не мисли дълго и двамата се плъзнаха надолу. И тя попи в земята между корените на тревата.
От този ден нататък, щурчо всяка заран будеше Искрица, приказваха си и се пързаляха по листото.
Така капчицата остана при Златноелечко, а не пое дългият път на превръщането и в пара, после в облак и накрая в дъжд, падайки все така на чуждо място.