ГРАД СЕ ГРАДИ

Диньо Добрев

2.
Трудна бе задачата на главния инженер. С какво трябваше да започне деня? Да се запознае с администрацията бе най-лесното. Да навлезе в хода на строителството? Отново го парна неприятна мисъл. Да започне ли веднага с несполуките? По-добре би било да почака ден-два, докато вникне в същината на работата. После ще поговори с Кудински, с парторга Георги Павлов за характера на който имаше съвсем оскъдни сведения. Но що за човек беше и този Йоцов?… На пръв поглед мъчен човек но…
Лицето на младия човек трепна.Той все още не можеше да бъде напълно спокоен, но очите му се присвиха и по-тревожно видя човека, който вървеше заедно с Кудински в коридора.
Той беше висок кестеняв мъж с двуредно сако, със синя риза и голф, вдигнат над коленете. Слаб и леко прегърбен. Виждаше се ясно, че това е студен, пресметлив, опитен и безчувствен човек. Педантичен работник себичен характер. Павел настръхна: „Нима този човек е успял да спечели Дина?” Когато приближиха, ясно чу:
- Ще ми бъде много приятно да въведа другаря главен инженер в работата на организацията.
Но готовността, с която поемаше това задължение, учуди не само Павел.
Кудински, който добре познаваше характера на Балъкчиев, макар да знаеше, че умее да се нагажда, също беше изненадан. Погледна го и присмехът изби лицето му.
- Ето ви и двамата – каза той, когато се приближиха съвсем, – началникът и заместникът.
Балъкчиев протегна слабата си жълта ръка, върху безименния пръст на която блесна венчална халка. Тя се заби като острие в очите на Голаков, но след като двамата се ръкуваха, Голаков се помъчи да се усмихне. Чувството, че държи в ръката си леден къс тутакси обхвана цялото му тяло. От всичко най-много го порази лицето на Балъкчиев, чието изражение сякаш говореше „Защо трябва да воюваме? Всъщност всичко е вече свършено.” Сега Павел наистина се усмихна.
- Първото нещо, с което бих искал да ви запозная, са проектосметните документации, второто – наличността на материалите и на трето място живата сила и техника. Ще се помъча да видите всички възможности и да си направите оценка на задачите – впрочем, той, директорът на строителната организация, вече имал идея за общо съкращаване на пусковите срокове на Азотноторовия завод и ТЕЦ „Марица-3”, която ще го подхранва. Мислил бил за пусковия срок на етернитовия комбинат, но особена тревога у него пораждало разширението на въглищната база. До пролетта на идната година трябвало да се работи упорито, за да може оттогава ежедневно да се осигуряват по 3000 тона въглища за двете електроцентрали и още 4000 тона за другите промишлени цели. Но засега добиват бил само 2000.
- Жилищата на работниците също трябва да бъдат готови до този срок. Дотогава градът ще трябва да бъде очертан в основни линии. При започване на експлоатацията на заводите и рудниците хората трябва да се настанят в удобни жилища.
Голаков не слушаше вече. Мислите му се прекъснаха като подплашено птиче ято далеч от всичко това. По лицето му избиха капки пот. Искаше само да не го забележи Балъкчиев, който продължаваше да му се усмихва, като се опитваше да любезничи, макар и това да не му се удаваше лесно.
Много пъти Голаков беше мислил за тази среща. Беше си изработил няколко плана за изход от нея: Един да обясни, че всичко по между него и Дина е свършено, втори просто да бяга. Но ето, че сега не можеше да реши какво трябва да прави.
Балъкчиев вече любезничеше с Кудински. Лицето му беше чисто, спокойно, но Павел виждаше зад него притворство. Прав ли беше обаче? Или мразеше този човек само заради Дина? Честно ли бе това? Павел забеляза как директорът отново се обърна към него и му стана неловко. Може би той знаеше за предишните им отношения с Дина. А сигурно претенциите на Балъкчиев за титулярната длъжност му бяха известни повече от всичко. И той явно се смееше на играта между двамата.
Голаков сведе глава със съзнанието, че трябва да приеме равнодушно лицемерието и да се съгласи с всичко, което би донесло спокойствието на духа му. Разбираше, че приспивният лъх на примирението го повлича към някаква тиха клисура на безразличието. Чувствуваше също така, че в играта има нещо смешно, нещо, което в това ведро, наситено със слънце утро напълно съзнаваха и тримата.
Утрото отстъпваше на деня и Павел почувствува пристъпа на горещината. Тя взе да го притиска към земята, да го задушава, да му отнема въздуха. В ушите му сякаш бръмчаха вентилатори, а през тях, като далечно ехо, чуваше гласа на Кудински, който му говореше за трудностите и задачите на колектива. Макар че бе дошъл едва вчера, той виждаше вече тези трудности, а не бе научен да търси най-късата пътека. Това бе първият строеж и с него нацията правеше първите си стъпки. Нали тук ведно със сградите се раждаха и опитът, и новите хора?
Павел бе твърде млад, но вече имаше известен опит с хората. Дали обаче бе тактичен неговият заместник? Той знаеше някои неща за него, за характера му. Знаеше обстоятелствата, които го бяха свързали с Дина, но изведнъж си даде сметка, че не си струва човек да се връща към старите мисли, а да се заеме с работата. Това бе най-сигурният лек.
Въздухът бе все още прозрачен. Навън слънцето блестеше ярко, а в коридора нахлуваше на вълни ароматът на полски треви и лекият мирис на бензин. Павел вече наистина не мислеше за Дина и увлечението си, а отдаде цялото си внимание на строежа. Особено го интересуваше въпросът за капацитета на новия бетонов център.
Балъкчиев докладваше вещо, с езика на добър специалист, виждаше се, че познава добре работата си, че е навлязъл изцяло в нея.
Заместникът също постепенно се освобождаваше от чувството, което го бе подтискало отначало. Обидата упорито го държеше, но други, по-силни чувства напираха в гърдите му и сам той се учуди на лекотата, с която вече гледаше и говореше на Голаков.
- Моля ви, нека започнем от проектантския отдел – каза Балъкчиев, като привеждаше дългото си тяло.
- Благодаря. Аз сам ще вървя. Ще помислят, че е дошъл не главен инженер, а ревизор. – Най-сетне Голаков намери повод да се освободи. Балъкчиев и Кудински се усмихнаха.
- Щом сте решили… – Директорът потъна в облак тютюнев дим. – Би било хубаво след няколко дни да имам мнението ви и естествено, конкретни предложения за начина на работа.
- Надявам се!
Балъкчиев направи лек поклон и с бавни, отмерени крачки се отдалечи. Павел го проследи с поглед, докато той влезе в кабинета си…