ДЪГА
превод: Пенчо Симов
Под свода от втвърдени облаци
сред звуци на отдаващи се гласове
по бели плочници по релси
през всички разклонения на времето
аз виждах да минава сянката ти
сама измежду нечетливи знаци
посред лъчи от движещи се светлини
прозирна под отблясък от неистински витрини
и все вървеше тя и все вървеше тя
Не си вървяла никога тъй бързо
Желаех фигурата ти да си припомня
ала далеч по-малка беше тя
и после другаде погледнах
обаче там видях отново теб
сред отзвуците от деня минаващ в паметта ми
От спомените нишки се заплитат в клонките
листа политат срещу вятъра в простора син
поток от светла кръв по камъка се хлъзга
дъждът и сълзите текат над същата попивка
и всичко се размесва в удар по дебела вата
Сърцето губи пътя в хаоса създаден от съдбата
И винаги все същият се спира
И винаги все същият се връща
Догдето слънцето угасваше
погледнах по-нататък
Следи от твоите крака извезваха със злато и праха
и всичко онова което нямаше го там
сред пламъците на нощта поглъщащи земята
