Франц Хеленс

превод: Пенчо Симов

Един ден ще сляза при тях
обаче внезапно, при буря
или при лъха на досада,
отвян от небесната шир.

Избрал бих нощта,
тъй никой не би подозрял,
че аз съм пристигнал,
тъй никой не би разпознал
небесния пътник и никой
не би имал повод,
за да укори слабостта ми,
или твърдостта ми за да прокълне.

От първия, който съгледам,
ще искам часа да науча
и отговор без да дочакам,
ще хвана ръката му
и сълзите му ще изтрия

с вълшебни слова,
създадени в звездни простори,
и за да не мога да чуя
смразяваща дума,
след туй ще побързам
да тръгна отново.