ВЛЮБЕНАТА

Пол Елюар

превод: Андрей Манолов

Изправена на моите клепачи,
с коси във моите коси,
с ръцете ми се сраства постепенно.
Цветът на моите очи е неин.
И тя потъва в мойта сянка
като захвърлен към небето камък.
очите й са винаги отворени,
не ме оставят да заспя.
Сънува тя посред бял ден,
слънца се изпаряват поред съня й.
Разсмивам се до сълзи от това,
говоря, без да знам какво ще кажа.

1924