Джон Корнфорд

превод: Пенчо Симов

                На Марго Хайнеман

Сърце в света ни безсърдечен,
за тебе мисълта сега
измъчва ме и постоянно
засенчва погледа с тъга.

Внезапният вечерен вятър
напомня: иде есента.
Боя се теб да не загубя,
боя се от боязънта.

Последна миля до Хуеска,
на гордостта ни сетен щит,
помни, че чувствувам те, мила,
сега до мен и съм честит.

Ако нещастие срази ме
и плитък гроб ме приюти,
за всички мигове прекрасни,
любима, не забравяй ти.