Жан Кокто (Jean Cocteau, псевдоним на Жан Морис Йожен Клеман), френски писател, критик, есеист, режисьор, художник, е роден на 05.07. 1889 г. в село Мезон Лафит Ивелин до Париж в състоятелното и многобройно семейство на адвокат, художник-любител, самоубил се, когато бъдещият писател е на 9 г. На 15 г. напуска родния дом. Известно време учи в лицея в Кондорсе. Не получава систематично образование. От средата на 1910-те г. се присъединява към художествените кръгове на Париж, запознава се с Марсел Пруст, Андре Жид, Сергей Дягилев, Пабло Пикасо, Ерик Сати и други, оказва влияние на сюрреалистите, по-късно се сближава с Жан Маре и Едит Пиаф. По време на Първата световна война е доброволец, санитар на полева болница, участва активно в боевете, връща се у дома през 1915 г. По време на Втората световна война симпатизира открито на нацистките окупатори и на самия Хитлер. Пише стихове от 1906 г. Дебютира с поетичния сборник „Лампата на Аладин” (1908), последван от „Лекомисленият принц” (1910), „Танцът на Софокъл” (1912), „Потомък” (1919), „Стихове” (1920), „Сватба на Айфеловата кула” (1921), „Речник” (1922), „Опера” (1927) „Алегория” (1941), „Леона” (1945), „Разпятие” (1946), „Гръцкият ритъм” (1951). Автор на текстовете на балетите „Синият Господ” (1912), „Парад” (1917), на либретото на операта-оратория на Стравински „Едип цар” (1928), „Юношата и Смъртта” по Бах (1946) и „Федра” по Орик (1950). Изявява се и като скулптор и актьор. Пиеси: „Антигона” (1922), „Орфей” (1926), „Човешкият глас” (1930), „Адската машина” (1934), „Едип цар” (1937) и др. Прозаични книги: „Петелът и Арлекин” (1918, есеистичен манифест на авангардистите), „Тома самозванеца” (роман, 1923), „Призив към ред” (литературно-критически есета, 1926), „Ужасните деца” (роман, 1929), „Опиум” (поетичен дневник, 1930), „Бремето на битието” (1947), „Моите свещени чудовища” (1979). Година преди смъртта си издава поемата „Реквием” (1962). Филми: „Кръвта на поета” (1930), „Красавицата и звяра” (1946), „Двуглавият орел” (1948), „Ужасните родители” (1948) „Орфей” (1950), „Завещанието на Орфей” (1959), „Тома самозванеца” (1965). Член на Френската академия и на Кралската академия на Белгия (1955). Командор на ордена на Почетния легион. Член на Академията „Маларме”, на много национални Академии по света. Почетен президент на кинофестривала в Кан, на Академията за джаз и др. През август 1963 г. заснема последния си филм, 25-минутната късометражка „Послание на Жан Кокто към 2000 година”. Умира от сърдечен удар на 11.10.1963 г. в в Мили ла Форе, където е погребан.

Публикации:

Поезия:

КОГАТО ПОД ЗЕМЯТА БЪДЕМ В ЯМА…/ превод: Пенчо Симов/ брой 62 май 2014

Публицистика:

ПИКАСО ИЛИ РИМСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 26 февруари 2011