РАЗБИТОТО СТЪКЛО

Умберто Саба

превод от италиански: Росица Василева

РАЗБИТОТО СТЪКЛО

Всичко върви против тебe. Лошото време,
светлините, що гаснат, вехтата
разтърсена къща от вихъра и от теб, скъпа,
заради злото живяно, надеждите затрити,
от някое-друго добро вътре в нея насладата.
Мислиш, че можеш да превъзмогнеш отказа
да се подчиниш на нещата.
                                        Но в трясъка
на прозореца на стъклото е присъдата.


ПРОБУЖДАНЕ

Нощта вижда повече от зората.
                                     Започва
още от онази, с очи отворени е
овенът рисуван от Болафио,
само дето криви муцуна човешка
измежду стадото.

Не е напразна
насладата, която сещам; сякаш жив е
приятелят, който вчера се спомина.


ЗИМА

Нощ е, вилнееща зима. Леко
завесата вдигаш и взираш се. Ветреят
косите ти диви, радостта внезапно
широко разтваря окото ти черно;
че що видял си - било е картина
на света краят - съкровено ти стопля
сърцето и му дава близост и насита.

В безразсъдство един мъж се впуска във водоем
замръзнал, под фенер разкривен.