ЖЕНА
превод: Драгомир Петров
Когато вчера,
все още млада, ти бодеше
като къпина дива -
дори нозете бяха ти
оръжие, дивачко.
И трудно се оставяше
да бъдеш взета.
Млада,
все още хубава си ти. Следите
на дните и на мъката обвързват
душите ни в една душа. Поемам
отзад косите ти катранени, в които
обвиваш пръстите си; вече нямам страх
от малкото ухо -
прозрачно, остро, демонично.
