ИЗ „ПРОШЕПНАТО НАСАМЕ” (2013)

Драгомир Шопов

СИМФОНИЯ НА НИЩЕТАТА

Не може дързостта на улицата да ме спре.
И все едно каква е -
цветовете тука нямат роля,
когато виждам как клошарят
върху камъните ще умре
и няма кой
за дрипавото му сърце да се помоли.
А в шапката стотинките -
скъпернишки сълзи -
ще светят ореолно
върху вехтата икона,
когато той към своя Господ ще пълзи,
а Господ все далечен ще стои на трона.
И улицата няма да почувства скръб.
Изтръпнала, нахална и безпътна,
зиморничаво тя на всичко ще обърне гръб
и с тънки токчета
във някой безистен ще хлътне.
Оттам ще дойде после остър смях.
И режещ звук
ще впие зъби в излинелите дървета.
Тогава аз ще видя:
между кофите с боклук
душата на клошаря бавно крета.
И ще дочуя - Боже мой, нима съм луд! -
една мелодия, до днеска непозната.
Душата на клошаря в хапещия студ
ще удря кофите
и ще звучи симфония на нищетата…


***
Какво ще ми отнемеш ден, какво ще ми дадеш?
Вървях през тебе дълго - не постигнах нищо.
Загасна даже мъничкото ми огнище
и бавно се стопява вече мойта свещ.

Но продължавам да съм тук. Отключена врата.
Отворени прозорци… Нищичко не крия.
Със самотата чупя хляб и вино пия
и моята звезда - цигара свети във нощта…

Какво очаквам в разпилените си часове?
Не е ли още рано или пък е късно?
Във мен умира нещо, ала и възкръсва.
Населен съм със живи и със мъртви гласове.

Подобно на Христос разпънато живея.
Щом той не е успял, как аз ще оцелея?


ЛЮБОВ, РОДЕНА ОТ СЪЛЗА

В измолена от Бога тишина
аз искам със очи да те докосна,
отхвърлил всяко чувство за вина
и примката на всички стари робства.

Едва ли във повторения свят
ще ти открия тайни неоткрити.
Но все едно, щом птиците летят
и щом се раждат жилави тревите.

Ако до днеска нещо не разбрах,
това е кръговратът на нещата.
И как така душата става прах?
И как любов се ражда от сълзата?

А ние с теб сълзи ли сме, не знам.
Прераждане навярно ни очаква
в една земя, свещена като храм,
която пее или пък оплаква…

Ще минеш през жаравата и ти
и аз със теб - по огнена жарава.
Нас огън нека да ни освети,
да ни въздига и ни опрощава.