КОГАТО МАЙКА МИ МЕ КЪПЕ
превод от македонски: Ваня Ангелова
КОГАТО МАЙКА МИ МЕ КЪПЕ
Когато майка ми ме къпе,
тогава не ми трябват никакви шапки,
нито шалове и ръкавици,
нито палта и сака,
нито панталони с или без крачол.
Тогава тя ме съблича чисто гол
и на мен ми е неудобно,
а тя ми казва: ти си още малък -
значи мога да шляпам във водата
и да си играя спокойно в калта.
И вместо голям бой,
да получа чаша топло мляко и сухари.
Добре е, ако водата е топла,
но ако е студена,
ще ми замръзне голото д…
Е, когато майка ми ме къпе,
селото ехти от глъч.
Тя загребва с шепи и ме натрива с ексфолианти,
вкарва нокти в косите ми,
така че как да не викам.
Но мама вече не ме къпе,
аз не бягам, не се страхувам,
по-чист съм от всякога,
но, вярвайте, не е същото…
Малко по малко гневът ми расте.
ПЕТТЕ ДЪЩЕРИ
1.
Имах пет дъщери
и коя от коя по-хубава.
Не приличаха нито на баща си, нито на майка си.
Сякаш от небето бяха паднали.
Сякаш бяха изстрадани и от двамата си родители.
И бяха лесна плячка за разни нехранимайковци.
2.
Имах пет дъщери.
Когато се събудя, никъде ги няма.
Когато заспивам, виждам как чакат пред вратата.
Една носи вода в ръце, да ме измие.
Другата подава на майка си чаша медовина.
А третата търси малко място в краката ни, за да ни приспи.
3.
Не, никога не съм имал пет дъщери,
нито петима синове, нито петима зетьове.
Но знам, че ще имам петима внука и петима правнука.
От пепелта ще се изградят.
В огъня не ще изгорят.
Само в стих ще говорят.
ПЪРВА ОБИЧ
Сънувах
Те
Душо
Как
Обикаляш
Боса
В
Душата
Си
Само
Тебе
Нося
Бих
Искал
Да
Си
Цвят
А
Аз
Капка
Роса
УЧА СЕ ДА ДИШАМ
Уча се да плувам
Уча се да гледам
Уча се да го(во)ря
Уча се да мълча
Уча се да спя
Уча се да дишам
За какво си говорят двама човека
Когато се срещнат
А няма какво да си кажат
Освен да си рекат
Здравей - Здравей
Как си - Добре съм
Какво правиш - Нищо
Къде отиваш - Никъде
ВРАБЧЕ
То бавно пристъпваше по тревата
Не, не можеше да литне
Малкото куцо врабче, което най-вероятно
Само миг преди това е паднало от гнездото
Или може би е вдигнато от леглото на земята
Не са го намерили и глътнали змии
Така при първата си лятна разходка в парка,
Ето, завърши като лесна плячка в ръцете ми
Държа го деликатно, както се пази душата
А то подплашено не повдига жълтото си клюнче
Не трепва нито веднъж с малките си бистри очета
Само с крачета се притиска към дланта ми като на клонче
Подавам го на момичето си с крехки, нежни ръце
А то се страхува от току-що уловеното врабче
Също както се подплашва и врабчето от нас.
И изведнъж подхвръкна в своя пръв спасителен полет
Но накъде ли отлетя и докъде ли
Ще го отведат и пътят, и страхът
Дали ще се върнеш някога и ти отново
Или само предвещаваш далечен полет