Дейвид Хърбърт Лорънс

превод: Пенчо Симов

На Средна Англия пейзажа
през нейната коса видях -
полята есенни и голи
редуват се, покрити с прах,
овце посред една ливада
побягват, сепнати от страх.

И както е от памтивека,
безспирно се върти светът;
привлече тръпнещата шия
устата ми със свойта плът,
гръдта ми силно се притисна
до разтуптяната й гръд.

А моето сърце - в средата
на всички земни красоти
е сякаш ос - около нея
земята цяла се върти
по орбита определена,
върти се, сили не пести.

И в ноздрите ми непрестанно
е този полъх от плътта,
и влажните ми устни търсят
отново нейната уста;
и пак все този пулс разтърсва
света, лети в безкрайността.

И пак наоколо върти се
светът от щастие пиян;
като в дервишки танц се втурвам,
действителност обърквам с блян,
загубвам даже своя разум,
като играчка завъртян.

Ала в средата неизменно
е моето сърце; туптят
в един-единствен ритъм слети,
и твоята, и мойта гръд
като магнит, около който
върти се в своя кръг светът.