СЪРДЕЧЕН ПРИЕМ
Не е чудно, че от споделеното събитие в списание „Литературен свят” под надслов „За едно изумително гостуване и още нещо” на Лалка Павлова, лъхат споделени сърдечни чувства за гостуването на писателки от Плевенското дружество в руския гр. Лобня, не далеч от Москва. Домакините оказват сърдечен прием на гостите на вълнуваща тържествена среща с обществеността, където прозвучава и българският химн. Тяхната вглъбена подготовка за срещата включва и издаване на книга “Плевенски мотиви” с 89 творби на 18 плевенски автори, вкл. и на руски преводачи. Срещи, маркиращи значими моменти от руската история и паметници, сочещи тяхната значимост за руския народ; историческият експонат танк Т-34, нанесъл решителния удар на хитлеровата армия пред Москва и победния му път със съветската армия до Берлин; наред с руските космическите изследвания е изразено уважение и към българските астрономи. В музея на хляба - вълнуващ е пътят на хляба от разораната целина до тържествените ритуални хлябове - гостуващите писателки се срещат сякаш с нашенска действителност… и хляба през войната…
Този израз от споделеното пребиваване на плевенските писателки в гр. Лобня ме развълнува. С пълно доверие приемам тяхното емоционално преживяване при сърдечния прием на руските им колеги. Знае го всеки, пребивавал в Русия или общувал с нейните люде.
Но … „хляба през войната” ме върна в 1973 г. в Ленинград /тогава/, където с група студенти от нашия Фармацевтичен факултет разменяхме лятна практика с техния Химико-фармацевтичен Институт. И макар че градът беше възстановен след войната, дълги години не чезнеха спомените ми от свидетелствата за трагизма на 920 дневната обсада на града от хитлеристите, за глада, за жертвите, за Пискаревското гробище… С преклонение останах за винаги пред героизма на руския народ - да се издържи обсадата и спаси града. Двойно повече будеше в мен уважение руското родолюбие и респекта на руския народ към своето историческо минало, както и към своите исторически и културни паметници. Въпреки щетите и раните от войната да бъдат възстановени в целия си лукс и блясък дворци, музеи, архитектурни паметници…
Незабравими спомени оставиха за нас сърдечния прием и споделените топли чувства между нашите студентки и придружаващите ни техни студентки при посещенията на музеи, дворци, Ермитажа, Исакиенския събор, Лицея на Пушкин… Като Божи дар за мен все още изпълва душата ми общуването с руските хора, тяхната душевност и сърдечни чувства към нас, наред с опознаването на историческите и културни паметници на града и удоволствието от нашите разходки в Летний сад, мостовете над Нева, белите нощи…
Изкуших се да споделя моя спомен, съпричастна към споделеното събитие от поетесата Лалка Павлова.
Май, 2014 г., София
