Иван Нехода

превод: Иван Давидков

От дъщеричката получих писъмце.
Тя малка е, да пише не умее,
но тъй зарадва моето сърце
и погледът ми тъй щастливо грее!
Рисунка своя ми изпрати тя:
дом дъсчен със фиданка до вратата
и върху хълма - цъфнали цветя…
Рисунка, от детинството позната.
А в небесата, над комина син,
зелено слънце в утрото светлее.
Това е всичко. Ред - нито един.
Тя малка е, да пише не умее.

Рисувала е във далечен кът -
на тихата Уфа под небосклона,
а тука, дето мините свистят,
рисунката дойде със пощальона.
И на бойците я показах аз.
Писмото от ръка в ръка вървеше
и мъничкото слънце в тоя час
на всички във зениците блестеше…

О, топлинка на моите мечти!
Аз пликчето прикътах до сърцето.
Когато остра болка ме гнети,
разтварям за минутка писъмцето
и чувствам нови сили - и летя.
И в боя ме повеждат за разплата
къщурката с фиданка до вратата
и върху хълма - белите цветя.