Иван Нехода

Иван Иванович Нехода (24.5(6.6).1910 - 17.10.1963), украински съветски поет, прозаик, публицист, журналист, е роден в село Алексеевка, Валковски район, Харковска област в стар казашки род. Завършва Харковския институт за народно образование (1932) и сценарния факултет на ВГИК в Москва (1939). Работи като учител и журналист. Член на КПСС от 1942 г. Участник във Великата Отечествена война 1941-1945, тежко ранен. Публикува от 1925 г. в пионерски вестник. Автор на поетичните сборници: «Красная армия» (1931), «Первая помощь» (1932), «Песня радости» (стихове за деца, 1935), «Голубь-гонец» (1936) «Начало песни» (1937), «Днепровский край» (1939), «Я иду в бой!» (1942), «Южный фронт» (1943), «Лесные жилища» (1944), «Дорога в праздник» (1945) и др.; романа в стихове «Кто сеет ветер» (1959). Автор на редица книги за деца. Пише песни. Впечатлението си от пътуването до Франция отразява в книгата «Память о французскую землю». Публицистика: «О времени и о себе» (1963). Произведенията му са преведени на езиците на народите на СССР. Награден с 3 ордена, както и с медали. Умира в Киев, погребан в Байковото гробище на града.


Публикации:


Поезия:

РИСУНКА/ превод: Иван Давидков/ брой 62 май 2014