КОЛКО СТРЪМЕН Е ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ!

Асен Мерков

***
Колко стръмен е пътят до тебе!
Свети брод, а е тъмен и този ли ден?
Аз вървя към дъха ти целебен
и е влюбен дъждът уморен…


***
Ако без обич ме прегърнеш -
мъртъв да съм по-добре,
ако без порив ме целунеш…
Така ме прегърни,
че вятърът за миг да спре
и твоят дъх - в сърцето ми да цъфне.
Така ме целуни,
че моите мечти
да плиснат в тебе силно,
че ако си отидеш ти,
аз дълго да те имам…


***
Къдрав кичур ти ми даде
на раздяла, в полунощ…

Пропътувах много гари
и по пътищата спях.
Но насън навред ме жари
щедрият ти смях.
Сред навалицата често
галех твоя талисман,
вярвах, че ме любиш честно,
че съм винаги желан…
Где си в тази утрин ранна,
в този пъстър, божи свят?
За добро или измама
нещо тегли ме назад…

Къдрав кичур ти ми даде
на радяла, в полунощ…


***
От твойта ласка снощи
синчец си посадих.
Разлиства се и още
будува моят стих.

Не спи росата боса
в пътеки и листа,
че аз в кръвта си нося
от твойта красота…


***
А устните ти сричат
смеха на цъфнал люляк.
Гърдите ти надничат
с две топли дюли.
Ела във мене силно,
но с поглед драг.
И като чаша вино
изпий ме пак!


***
Не заключвай вратите,
не заключвай съня си.
Аз ще дойда с лъчите
на задъхано щастие
да ти кажа: „Обичай!”
И ще бъдеш ти друга:
с цвят на южно кокиче,
с глас на моя съпруга!…


***
Не се страхувай от снега,
не се страхувай.
Снежинките не са тъга,
а поздрав да танцуваш.

Не вярвай на снега
с лъжливите виелици.
Ревниво твоята снага
ме пази от поледици.

Вали над български полета,
но ти с очите преспите вдигни
и нощите за миг ще светнат,
и танц за теб ще прозвъни!


***
От дъха ти билка нарисувах
и в очите ти синчец съзрях.
Може би към мен пътуваш?
Не попитах. И не спрях.

Вятър ме погали отдалече
и не каза нищо мойта скръб.
А в сърцето ми заплака вечер
с билка, за из път…