ДЕСАНТЪТ НА АМАЗОНКАТА ОТ МИЗИЯ

Александър Калчев

… Когато пътник-ябанджия минавал покрай припичащ се на слънцето древен мъдрец и го попитал след колко време ще пристигне, ако продължи пеша до съседното селище, мъдрецът му казал само една единствена дума:
- Върви!
Тоя изглежда не е със себе си, рекъл си пътникът и продължил. Не изминал и десетина крачки, когато чул стареца да вика след него, че след два часа ще бъде там. Върнал се пътникът и го попитал защо не му е отговорил, когато му е задал въпроса, а е трябвало да си тръгне, за да получи отговор.
- Исках да те видя как ходиш… - бил отговорът.

„Завръщане в Галиция” е четиринадесетата книга, четиринадесетата крачка на Ваня Ангелова по сложния път на призванието й, достатъчна да може да я определи като явление в историческата поезия, както тя сама определя естеството на последните си няколко стихосбирки. Смело, със самоотвержеността на пълководец и прецизността на учен, тя не навлиза, тя нахлува в древната история на съседната нам сръбска държава и изважда на показ най-ценното и интересно от нея, пресъздавайки го в стихове. А за това вече се иска и рутина, и дълбоки познания, които тя несъмнено е придобила при многобройните си специализации.

Още се чудя, като как да определя една книга, която наред с епическата, достигаща и до лиричност поезия, с подробните си справки към всяко стихотворение, напира и за една историографска научна публикация. Помагалото, под форма на обяснителна записка под черта, ориентира читателя, но разсейва ценителя. Стига се дотам, че петдесет процента от общия обем на стихосбирката представляват обяснителни бележки. При такъв тип поезия те са въпиюща необходимост, но когато са разточително обширни, това вече е белег за познание и признание в друг вид литература.

Казват, че четенето на стихове пречиствало. Повярвайте ми - така е! Особено на хубави, най-вече искрени стихове. А когато са написани във взаимовръзка с историята, и то на съседна нам държава, чието минало е преплетено с нашето, това несъмнено буди интерес.

Република Сърбия вече има своята поетизирана история, написана от перото на една българка. Написана е с обич, така, както самата тя я възприема, и със завидно чувство на балканска принадлежност, пропило във всеки стих и във всяка строфа.

Стихотворната техника в случая е непретенциозна, но нейното еднообразие не води до монотонност на изказа. По-скоро засилва съдържанието на стиха, за да улесни съвременното разбиране на едно разнозначно богато минало, изпълнено с превратностите, от които е родено, с трагизма и величието на героите му.

Накъсаният и задъхан от товара на метафорите стих им придава живот. Използването на сложни рими и алегории е щит, който авторката умело използва в борбата си срещу леснодостъпната баналност на елементарните сравнения и епитети, които винаги са под ръка при писането на такъв тип поезия.

Това прави стиховете й изчистени и блестящи, като добре поддържани древни оръжия, омагьосващи вниманието и приковаващи мисълта ни. Пред нас възникват образи на земи, битки, царства, династии, крале и жупани - мъже и жени, оставили своя принос във и за времето.

Времето, когато една съвременна амазонка от Мизия ще направи десант в историята на Балканите и смело ще дръпне завесата на вековете не за да видим миналото, а за да го осмислим.

Епичните стихове на Ваня Ангелова, представени в „Завръщане в Галиция”, анализират и показват трагизма на миналото, за да ни преведат през нихилизма на настоящето с оптимизъм за бъдното.

16.11.2012 г.
гр. София