Ирина Мосеева

превод: Тихомир Йорданов

***
Не могат даже да ме боднат
и най-душевните слова.
Като галош съм старомодна,
съвременна - като халва.

Предишните ми дружки - всички
са сякаш в някакъв капан,
като изсъхнали сълзички,
запазени за талисман.

***
Е, да отпаднах аз от списъка
на пийналия весел ден.
Което бе позорно, низко -
такова си остава пак за мен.

***
Отново след провала - нов провал.
И няма от кого да търсиш милост.
Пък и животът тъй е издребнял!
Векът ни рухва, сякаш не е бивал.
А бедната душа, и тя не диша.
Мечти, привички - днес са пречки.
От пламъка на огъня предишен
остават изгорели клечки.
С какво ще ме харесат нови дни?
Поевтиня животът. Или пък претръпна.
И стана тъй - ракията не ме влече.
Тогава как да знам кому съм скъпа?