ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
превод: Филип Филипов
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
В съдбата си не те допускам пак.
Реших вратите плътно да затворя.
Носи на други зло, беда и мрак
и нека да ти вярват други хора.
Не виждам благородство в теб сега.
Съзирам глупаво позьорство само.
Навяват ми преструвките тъга.
И за поредна прошка място няма.
Отиде си отдавна любовта
и невъзможно е това да скрия.
Изчезна, безвъзвратно отлетя.
При други ще я срещнем вече ние.
ПЕСЕН, ЗВЕЗДИ И ВИНО
на Зинаида С.
Разливахте тръпчивото вино.
И бяхте някак си надменно горда.
За нас не беше всичко все едно.
Звучаха вече тихите акорди.
Потрепваха звезди над снежен път.
И беше празничният миг чудесен.
Виното свърши, свърши и векът.
Под лунна светлина изпяхте песен…
И замълчахме… Но почувствах зов.
Излишни бяха страстните куплети.
Попяхте ми за горест и любов
на срещата на две хилядолетия…
И от тогава песента е в мен.
Размислям за звездите и луната.
Все още съм така опиянен
и спомням си за Вас, за вас самата…
БЕЗУМНИ ОЧИ
Безумие цари на нашата планета.
Безумци се тълпят в селата, градовете.
И сякаш им текат последните минути.
Продават се сами за вещи и валута.
Чудовищни мълви вървят една след друга,
не подминават богаташи и прислуга.
В агония се гърчи дяволското племе.
Кикоти се, вони. Човешкото е бреме.
И пие се до дъно чашата с отрова.
И пъплят грехове отново, и отново.
Безумните очи за добрини не молят.
Бедите по света са просто тяхна воля!
