Анатол Грачаникав

превод: Найден Вълчев

Радиацията е невидим враг,
който тайно ни е окупирал.
Гледа дядото Купрей учуден как
вън от зоната сега го спира

бариера. Гледа старото шосе
как тревясва, гробищата - също,
гледа бедният и погледът му все
към напуснатия праг го връща.

Там в човешки ръст е избуял пелин,
бурени пълзят по път и прогон
и уж тръгваше си жеравният клин,
а кръжи, кръжи пред свойто сбогом.

Зад реката диша черната АЕЦ,
неми са напуснатите хати,
но ще звънне днес последният звънец,
щом са тук войнишките лопати.

А какъв ще бъде днешният двубой?
Как се влиза в бран със враг невидим?
Как да го разстреляш, де е той,
де са неговите зли нуклиди?

Прав е дядото: дезактивирай тук
най-напред онази сган суетна,
дето мисли не за теб, мой бъдещ внук,
а за славицата мимолетна.