ПИСМО
ПИСМО
Самичка аз снощи до късно те чаках да дойдеш,
от черните, стари гори, из дълбокия друм,
но, клета, сама пак останах и дълго те чаках
и бисерни сълзи от мъка пороних без шум.
Гората върхари оголени вече разлисти,
дълбоките тръпнещи ниви потънаха в креп,
а аз все тъй дълго те чакам с надежди пречисти;
и Ваню все тъй непрестанно пита за теб.
Ех, мене ми страшно додея самичка да бъда
из твоите двори широки, със тежки врати,
на прага аз нишки да точа и тебе да плача,
глава непреклонил пред чуждите злобни души.
О, колко желая отново аз пак да те видя
и млади гърди да разкрия и стисна до мен,
а после, на малкия Ваню за теб да разкажа
и му завещая аз твоите дух и дела.
Самичка аз снощи до късно те чаках да дойдеш,
от черните, стари гори, из дълбокия друм
но, клета, сама пак останах и дълго те чаках
и бисерни сълзи от мъка пороних без шум.
ПИСМО ОТ СЕЛО
Села, села, загубени сред сивата мъгла
и островърхите клонове на дърветата,
почивайте във пазвите на родната земя,
прободени от кръстовете сиви на Христа.
Из улиците ви калта лежи кат черна смърт
и времето застила тъмен ужас и печал
- ваш син съм аз на труд, неволи и жестока скръб,
села, сподавени от силата на зла ръка.
Във ваште слънчеви полета се родих и пях
и ваште хубави момичета залюбих аз,
села, със кални улици и зинали врата,
спомнете вашто тъмно минало във тоя час!
Сега самички ходиме из пустите села,
кръстосваме задръстените кални улици,
а в кръчмите пиянски викове ехтят
- дълбока жалба отразяват тъпи зеници.
Във труд, без радост и с надежда ний живеем тук
и пращаме на всички вам, другари, мил привет
от хилядите черни роби на всевластний труд,
от мене и от моето момиче хубаво.
