Петко Каневски

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІІІ

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

МИЛИ ДЯДО,
От радост не мога да преглътна! Ще ми простиш, че така прескачам от тема местна на републиканска, но у нас всичко отдавна е така - републикански бюджет и местен бюджет. Центрофугата на времето все по-ярко откроява две области на Отечеството - гр. София и останалата част с географско понятие - Провинция. Или по-ясно - баницата (жътвата) се пече в Провинцията, а ножът е в София - наречена за благозвучие - Сто - лица! Сталинското ехо е безсмъртно! Разсеях се, що не мога да преглътна?
О, Боже! Европейският съюз със скоростта на японското чудо - влака стрела затвори всички “Глави” по преговорите за приемането ни в Съюза! “Съюз нерушимый, республик свободних…” Затвори разбира се и гордостта ни: Първа атомна електроцентрала - Козлодуй. Аборигените имат достатъчно дърва за огрев! Но това е макроикономика дядо, а ти какво си разбирал в твойта кръчма от продажба на ток? Това са Гео - интереси, или Гей-интереси, - все интересен въпрос!
Нейсе, хоризонтът се озари със светлото ни бъдеще - 1 януари 2007 - приети сме за членове на Европейския съюз - 27-ми коловоз - заедно с нашите храбри съседи Република Румъния, които извършиха своята паническа революция и обезглавиха тиранина си Чаушеску! Но да ти светна нещо весело.
По случай влизането ни в Съюза, съседката ни Гърция кани гости от Хасковска област на европейско парти на своя територия до границата - пункт Ново село. Областната управителка (не й помня името, като повечето й колеги дето се изредиха, те са вероятно безименен списък на структурна основа) иска да отиде с файтон до тържеството в Гърция, но вероятно от Централата (София) не са й разрешили.
Но моят приятел Митьо Ламбов от великата фирма “Амиго” си купил едно магаренце, облече се с българска национална носия (потури, калпак, цървули), сложи знаменцата на България, Гърция и Европейския съюз на магаренцето и ходи на тържеството. На КПП-то шефката на протокола му искала документи за животното - ветеринарни карти, имунизация и т.н., увещавала го да не ходи така, но той усмихнат и обяснявал, че бай Мите вече е европеец. Накрая, тя да го хване в неизрядност му рекла:
“А къде е винетката на магарицата”, а той й отвърнал: “В джабката й е!”
Оттук времето спря. Стоим вторачени към теб, дядо, сиреч към небето и чакаме да потекат благинки под формата не само на мед и масло, а на Мерцедеси, Ролс-ройчета, Мадони и всякакви там ерзац - кокони. Ала, уви и на най-евтиното ми уиски “Шмуглер” (забележи, кръстено на контрабандист) поскъпна с 200%. Лоша работа. Но не унивай, дядо. Пластовете са пластични. На хоризонта изгря нова звезда. Скромен охранител на Тато и Царя - стана широко скроен Главен секретар на МВР-то - генерал-лейтенант Бойко Борисов. Но тройната позиция с прославения плевенски байрактар Румен Петков го “анатемоса”- за заслуги. Но Бойко Борисов засия като кмет на Софията със своя стоицизъм и непукизъм - разказа им играта на тези тройни играчи. Каквото си мисли народецът той им го натъртва в пряка реч под прожекторите на медиите! Ще се отърват от него, ама друг път - народът го заобича.
И пак избори - ама местни, за жалост не месни, а местни, едно “т” му е майката. Коцето Паскалев - нали ти писах за него в републиканските избори (дето ни го пратиха от централата!) - пак ритна бакърчето - стана депутат (не можа да стане премиер завалията, белким и аз щях да имам работа за пазач някъде?) но нахока ДПС, обяви се за “трън в петата на БСП” и послуша гения Юлий Цезар: “По-добре първи на село, отколкото втори в Рим”. Отпраши за родния си Пирин и юначните македонци го избраха за кмет на българския Благоевград!
А в нашия градец, дядо, стана Чудо! Най-после “десните” сили, вещо ръководени от моя приятел д-р Мако взеха престола - кметския. Както в приказките - биха се двама: с осем годишния мандат градоначалник Хаджито и вожда на “воеводите” Богданов - в крайна сметка на балотажа спечели третия - 31-годишния младеж старша възраст Димитров от коалиция “Да за Димитровград”. Най-после на Димитровград му отива да бъде Димитров! Те това е положението, дето викаше ти!

До скоро: твой внук Петко
ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІV

—————————–

ПАЗИ БОЖЕ, СЛЯПО…

МИЛИ ДЯДО,
Драго ми е да те търся за съвет и да те информирам за нашите скромни земни дела. В глобален план човечеството се самозадушава, няма идеи, няма взаимност. Всичко е суета и лицемерие. Алчност, Власт, Пари, Преяждане и Осиране, както казваше ти от името на банкера Буров. Всичко се повтаря.
Само, че сега е по-лесно. Маймуните са облечени като Спасители на отечеството, аборигените т.е. ние народа, сме се вдиоптрили в екрана на компютъра и чакаме по скайпа (виж какви думи, а!) децата ни да “пеят” от пустата чужбина. Вече два милиона млад (пък и стар!) народ са на гурбет в странство! И повишават брутния вътрешен продукт (БВП) с 2-3 милиарда евро (така се нарича лева на Европата), но ние сме патриоти и все още преживяваме с някой лев!
А иначе пазарната икономика “цъфти”. Имаше фондове за предприсъединяване към Европейския съюз. Сега има вече еврофондове. Демек пари. Живи. Ама трудно мърдат. Първо: Чиновниците от Европейския съюз са повече от Българската армия (впрочем откакто я “дислоцираха” в численост под 30 000 души тя стана невидима и безгласна, люлее се като дрогирана маймуна) трудно се предават в бумащината. Второ: Ако отпуснат някои транш от проклетите пари гледат те да си ги вземат обратно, под формата на комисионни, учебни, съветнически и куп други фарисейски клещи. И трето: Нашите органи оторизирани за трансмисии на пари ако ги прехванат (тях - парите) не щат да ги пущат до получателя, ако не му съдерат кожата, т.е. ако не му вземат половината. Къде е тръгнал аборигенът роб да ми става фермер, строител, земеделец, бизнесмен в туризма или … ало… Страшна какофония. Глобална алчност, няма насищане. Навъдиха се 150 знакови убийства. Нито едно разкрито, а колко са незнаковите само твоя шеф, дядо, Господ знае? Нашите шефове тук казват, че всичко ще се управи, трай коньо … Пък и красиви еврофондове - “Сапард”, “ИСПА”, “Пътища”, “Земеделие” и всички опират до ръкоделието на висшите чиновници! Пази боже сляпо да прогледне…
На местна почва - всичко започва отначало. И к о н о м и к а т а рухна - по поръчка на Берлинската стена. Хората все повече нямат хляб и хващат пътя за Европа.
Детските градини взеха да ги продават (без децата) на търг (конкурс). Въобще, дядо търгът е издигнат в този преход на Демо(н)крация като Култа към личността. Само, че сега дето няма личност, а всичко е по Търговския закон (демек превърнато във фирми - ЕТ, СД, ООД и так дальше). И най-хубавото е, че всичко се знае преди още да се е насрочил търга, кой го печели, каква сума е дал на “владиката”. И топло, и сърдечно, и никой не протестира. Останалите участници са декор за бъдещи надежди…
Та, мили дядо, две-три от престижните сгради на детските градини се превърнаха с помощта на еврофондовете на братския Европейски съюз в модерна колбасарница, модерни шивашки цехове… Всичко е много готино, ако не е налудничаво! Разбира се градецът е известен за широката публика не само с прочутия от Османската империя - Димитровградски пазар, но и като Столица на поп-фолка, по народному го наричат Чалга. Тук е централата на империята “Пайнер”, гъмжи от модерни звукозописни студия, печатници, клубове “Планети”, магазини за аудио и видео продукти. На всичко отгоре и две телевизии: “Планета - Холивуд” и “Планета - Оскар”, които бичат на сателит по цял свят програми. Няма лошо. Гледаш, как знойни красавици с дълги бедра и пищни силиконови очи (демек гърди) се реят на опашка, за да получат своята “световна”слава поне за 15 минути! И тези тъжни двудневки са част от мелницата за пари, която безпощадно върви към победния си марш…
- О, времена о, нрави, бе възкликнал някакъв мъдрец. Сякаш го е казал за днешното време, дядо. И сега е същото - чалга, наркотици и изцапани гащи…

горе-долу около 2008 лето
Твой обичащ те внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХV

КАТО МИ ПЕЕШ ПЕНКЕ ЛЕ…

МИЛИ ДЯДО,
Увлякох се във времето и тъкмо да го хвана то пак се превъртя напред към … нищото. Забравих да си навия часовника след една година и да ти пиша за делата земни. Сетих се да ти разкажа оня истински случай на бай Тошо Печурата от село Момчиловци (до Смолян). Първо, той е най-големия зевзек на Родопите, близък приятел на Тодор Живков, по-скоро негов душеприказчик. И много обичаше моабетите и живия смях. Естествено буля Тодорца все го нахоква, гълчи и кълне… Тръгва той по задачи, забравил си часовника, а тя пере дрехите им на дворната чешма в голямо тенекиено корито. Вика й той от портичката да влезе в къщата и да му донесе часовника за да не се връща назад, а тя му кряска, че има работа, че пере дрехи… Ядосва се бай Тодор Печурата, грабва коритото и го хвърля надолу в дерето (от къщата му надолу има стръмен дол с камънаци).
- Хайде сега, булка, вика й той - нямаш вече работа, иди и ми донес часовника…
Та като ми се врътнала оная ми ти женя, огън и жупел, отрова и сръдни… И така цели три месеца не си говорят, пишат си бележки, кой каквото иска другия да стори се “курдисва” на бележката. Харно ама, един ден бай Тошо трябва да пътува до Пловдива града и хване автобуса от селото в 8 часа заранта. Написал й той поредната бележка, с поръчка да го събуди в 7 часа. За беля се прибрал, от поредния моабет, към 4 часа сутринта. Отваря той очи и гледа слънцето клони към икиндия. Побеснял бай Тодор, че е изтървал автобуса, хваща буля Тодорца за шията и почва да я разтърсва цялата, че не е изпълнила заръката му да го събуди овреме и е изпуснал рейса… Ала и тя инат и се не дава, дърпа здраво Тодора за ръката и го мъкне зад вратата на спалнята. Ококорил се той и що да види на вратата с кабърче забит огромен бял лист и на него написано: “Тодоре, ставай - 7 часа е!”
Какво да се прави, нали не си говорят, а само контактуват помежду си с бележки!
Та, затова и аз се размечтах дядо. Виках си, ех ако мога да хвана времето за опашката и да го върна назад, щяхме да се набъбриме с тебе на воля за всичко, ама нейсе и компютри не помагат и джиесеми да те чуя. Затова не ми се сърди, мили дядо, отново прибягнах към вековната връзка - да ти пиша!
Какво да ти кажа - в наше село кипи усилено заминаване в чужбина - единствено гурбета остана сигурния начин за прехрана. По-малките села обезлюдяват със скоростта на светлината и са буренясали от мъка.
Училищата почти ги затвориха и само там, където естественият прираст на циганите е неестествен, има по едно - две школа пленени от песента “Чае - шукарие”. С пълна пара върви циганизацията на нацията. Но и тези хора не ги виня, дядо, плодят се за да вземат социални помощи за децата си (5-6-7-8 или 10 на брой). Иначе опоскаха и жиците и релсите, и пироните по къщите - предават ги на отпадъци за някой лев. Върви и търговията за продажба на бебета, къде към Гърция, къде към Западна Европа.
А иначе партиите продължават да се роят - все нови и нови вождове се пръкват от утробата на своите “майки”. Тъкмо разбереш едни, и се пръкват други. Медийното зомбиране на електората върви с пълна пара. Тези по-старите муцуни се поохраниха и се поизлегнаха в своите “кочини” - демек дворци-палати. На хоризонта са лелейни жабокрякащи гласчетата на Мартинчо Димитров, представящ се за Матросов на амбразурата (наречена СДС). Появи се с гръм и трясък и Ред, Законност и Справедливост, супер “консерва” от Алековия бай Ганя. Вождът се казва Яне Янев и беше известен пастир с иновационно мислене - пасеше стадо овце на паветата пред Народното събрание. Но сега е огън и жупел момче - иска всички да се вТренчат в РЗС!
Това е мили, дядо, а управляващата тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) си марширува смело и смахнато по магистралите на капитала и подава смело на народа тон за песен: “Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?…”

Март 2008 лето.
Твой любящ внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХVІ

КАКТО И ОБРАТНОТО…

МИЛИ ДЯДО,
Яд ме хваща на цялата компютаризация - за чемер ми е като нито мога да ти “чатам”, нито по “имейла” да те информирам, нито да те чуя и видя по “skype”… по всичко личи, че българин е дал родилния тласък на тази епохална побъркация, пък бил той и Джон…
Между впрочем, все забравям да те питам, там горе имате ли компютри и искат ли ви задължителна компютърна грамотност за постъпване на работа да речем в системата на “Чистотата”? При нас, дядо, все повече се отива към роботизация на глупостта.
Колкото хората стават по-бедни и гладни, толкова по-често им се сменят компютрите (домашни, служебни, джобни, надгробни и прочие…). Голяма работа ти казвам - евала на това момче от американското градче Сиатъл - Бил Гейтс. Сега си давам сметка защо там първо стреляли и след това (разбира се, ако оцелееш) питали кой си? Та този скромен човечец Бил от 20 години е най-богатият мъж на нашата планета - 70-80 милиарда “зелени гущери” имал. И, дядо, всичките ги развъдил само като ги хранил с и от тези компютърни технологии - програми - езици и Майкрософтни кибици! Свалям му шапка, че сега с един свой колега (по гущери) имунизират човечеството да абортира от своето бъдеще и посредством вълшебни ваксинации ти изпращат 2-3 милиарда хорица при тебе та и те бял свят да видят. Защото иначе е опасно, дядо, тука няма с какво да се храни вече това 7 милиардно човечество и ще почне да посяга с разни “Аврори” към портмонетата на тези чичковци, които оглавяват по богатства световната ранг листа на списание “Форбс”! Те това е в глобален план, дядо, бледо розово свети, но не е масло, а химия.
Иначе милата ни Родина бодро крачи към нови парламентарни избори. Между впрочем забравих да те информирам, че впечатляващото по ръст и дух момче - генерал-лейтенант Бойко Борисов, кмет на великата София от гражданското сдружение “ГЕРБ”, “композира” чудодейна партия “Граждани за европейско развитие на България”. И мили дядо, като почна този ми юнак, с тези широки плещи, да пълни екраните на телевизорите - голям кеф ти казвам!
По принцип българинът се превърна в един голям телевизионен екран, през който текат всички телепрограми дори и дистанционното да няма батерии!
По-скромно започна да диша и нашето село - пардон градецът ни.
Той Гроздан, мой приятел (нещо като Леонардо - Дали) прави мозайки, картини, скулптори все нарича градеца на вожда - наше село и аз го приемам като миловидна форма на фона на разрушените фабрики и заводи, че все повече ще се търсят корените на зеленчуково - градинарското майсторство и долапите с вода.
Но нейсе, както казваше бате Жул - композиторът, градецът ни започна да се чисти редовно. Трудолюбивите роми, облечени в електриково жълти елечета, следят със затаен дъх всяко движение на листната маса по дърветата, по паркове и градинки, по булеварди и тротоари и още във въздуха улавят листата и всички други замърсители и ги прибират в големи гаци - чували!
Всичко се мете, чисти, подстригва, полива - градецът въздъхна от радост и зеленина! Евалла на младия градоначалник! Е, понякога “легионерите” стигат и до преиграване, но без жертви не може. Абе още не е станало 7 часа, лятото и почват да трещят и бръмчат под прозореца на апартамента ни - подстригват тревата в парк-градината ни, че дори чистят и плочките от трева под простора за пране. Хубаво, бе, аджеба, ама половината градинка няма трева, а гола пръст, защо тогава харчим напразно гориво и
труд бе, момко? И вдигаш олелия до Господа в ранни зори. Та се наложи няколко пъти да го нахокам това интегрирано цигане, но чак като го заплаших, че ще се обадя на кмета, престана да вдига пушилки.
Нали ме учеше на това дядо - за всяко нещо да има мяра, да се ядва, иначе прекаления светец и Богу не е драг, както и обратното…

Януари 2009 г.
Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХVІІ

ЕВОЛЮЦИОНЕН ТИПEГЬОЗЛЪК

МИЛИ ДЯДО,
Тъкмо помислих, че и за мен изгря слънцето, но не биде. Пак не ме огря отникъде - къде ли не тропах по чужди двери, но няма и няма работа. Останах пак на лучец и водица, но пък съм благодарен на Всевишния, че ми дава да пиша и горе-долу поддържа здравето ми в границите на земното притегляне.
Иначе в градеца ни кипи строително не монтажна работа. Подновяват се детски градини и училища - боядисване, саниране (демек външна изолация), алуминиева дограма. Правят се нови тротоари, асфалтират се сервизните улички, градът ухае на истински стопанин. И най-важното - младото кметче смени цялата “стара” администрация. Друг не би могъл да го стори, все щеше да се съобразява кой
зад кого стои и как. Да, ама не по Бочаровски! Само това да беше сторил младежът - свалям му шапка. А той не се спира - после почти половината от новоназначените и тях прати в Бюрото по труда. Ами да, охлянкват се да бачкат, търсят завет… ами то какво беше по мое време (преди десетина години) дойде ли петък цялото кметство опустяваше - от портиера до байрака на 15 етаж всички заработваха на масите си на неделния пазар - опитваха вкуса на пазарната икономика. А аз и великия Дън Сяо-Пин (от династията Мин) се чудехме със своя идеализъм къде да се денем па етажите от неудобство като ни срещнеха познати граждани, които търсеха този или онзи служител за дадена спешна работа.
Но било що било, Дън прихвана от пазарния чиновизъм и завърши академия за влизане под кожата на всеки нов началник и така осребри своите социални осигуровки, а аз храбро марширувах по улицата като самарянин - безделник. Или, както ми обясни един виден читалищен вожд: “Абе, ти знаеш ли какво е еволюционен тeпeгьозлък, бе, Кан’че? - Преди “нежната рев(з)олюция” твоят приятел Дън, стоеше пред църквата и записваше кой влиза за да докладва в светещия от атеизъм Горком. А сега пак стои там и пак записва, само, че с “обратен” знак - кой не е дошъл от нас клетите миряни да се поклони пред мощите или иконата на поредния Светец, които той на партиди доставя според канона! Ето на това се казва еволюционен тeпeгьозлък, какво от това, че д-р Желев не го е отбелязал във “Въпреки всичко”!
Ей, мили дядо, велико нещо е българина. Особено в годините на преход. Ама той май, че винаги е бил в преход - към капитализъм, към ранен социализъм, към зрял социализъм, към демо(н)крация…
Затова вече въобще не се чудя, че всичките ни неща са преходни. Е, разбира се с малки изключения, тук таме съскат метеори - Отец Паисий, Ботев, Левски, Кольо Фичето, Дънов… но ние бързо ги заглушаваме в одеждите на еволюционния типигьозлък. Ако греша, пусни ми довечера някой ярък метеор, за да се отърся от лепкавия прах на ежедневието!
Щях да пропусна да ти пиша най-важното. За изборите. Супер парламентарна какофония. Свети Бойко, (Светия Синод мълчи, но ние с моите приятели отдавна го канонизирахме) ги смачка всичките - 117 депутати (от общо 240), четири не му стигат за пълно болшинство в парламента. Но кандидати за алеята на властта валяло. Това, “щурмоваче” Волен веднага влезе в час и го подкрепи мощно със своите близо 20 четници - атакисти! Хак им е на “нашите” на левица се правят (а милионите пари у тях), а народеца не ги ще - едва четиридесетина депутати. Доган си знае сметката - електората му е още под упойката “Разделяй и владей” - 60 народни представители - все със загладени перчеми, ухаещи на парфюма “Ахмед султан”.
Но така или иначе Бойко ги писа към мъртвите, състави собствено правителство, пое цялата отговорност и тръгна да “размразява” европейските фондове. Свалям му шапка: помня, че Тато (Т. Живков) като имаше някакъв проблем се оправдаваше с Политбюро и сушата, преходните правителства анатемосваха и вътрешно и външно положение, а Свети Бойко им скри топката - Аз поемам отговорността пред Бога и пред хората! Евалла! Е имаше и малко “фира”, но без туй не може, учеше ме ти - дядо.
Доскорo.

Декември’ 2009 лето твой любим внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХVІІІ

В СПИСЪКА НА УМРЕЛИТЕ…

МИЛИ ДЯДО,
Вече сме в средата на лятото - 2010 година! Като бях дете си мислих докога ли ще върви света? Сега вече има индикации за свършека му - много учени спорят за датата 21 декември 2012 г., тогава свършвал календара на маите (индианско племе от Америката), на индусите, на пелабургените и т.н.
Но аз се мъча да не се стряскам от това, като се сетя за моя набор Митьо Ламбов, дето тръгна с магаренцето да влиза в Европейския съюз. Като кмет на село Воден правеше чудеса от всякакви календари. В зората на мутроикономиката цялото село се вайка от миризмите на десетки хиляди патки (отглеждани от псевдопаткари) във голяма ферма до селото. Издебнал той, че договорът на паткарите изтича и дал срок до две седмици да си обират крушите. Заинатили се “чорбаджиите” и го викат при боса си в Хасково. Отива нашият Митьо Ламбов, турил две “лимонки” (гранати ръчни) под мишниците и патлака “Макаров” (служебен!), право в офиса на боса (на партерен етаж). Развихрил се грандиозен скандал: и босът крещи - Бе, кой си ти да ни гониш!
И Митьо вика: Аз съм законът, договорът ви изтече преди месец, да си вдигате патките и да ви няма! Няма мир, няма консенсус, (латинска дума, дядо, използват я за прах в очите на раята) тогава Митьо вади едната граната, дърпа й спусъка и я слага на бюрото на дебеловратия толуп. Той, кретенът, се навира под бюрото да се крие, бодигардът му (така кръстиха пазвантите!) чупи джама и пада на улицата. Невъзмутим наш Митьо чука с ръка на бюрото и вика на “юнака”: излез, излез отвънка, ако имах такива пазачи щях да ги гръмна, а тази “лимонка” дето ти я сложих на бюрото няма тротил, бе, умник! Но ако не си махнете патките до утре, тази граната е истинска и вади втората “лимонка” изпод мишницата, тука вече и бюрото не може да те спаси бе глупако. За още по-голямо “лечение” вади и пищовът и нарежда на “двудневката” - мисли му ако не махнеш патките, знам те къде живееш, жена ти, децата ти, баба ти…
И ми разказва скромно - на другия ден с патешка виртуозност натовариха патките, люпилата, храната…забравиха само пет-шестстотин метра мрежа, но си викам и аз съм човек…
Като изгоря в миналото детската градина в селото - той право при финансовия министър у София - г-на Костова. Точно на обедната почивка се вмъкнал в кабинета му, човекът Иван си чете вестник, законно отдъхва, и вижда иноземец:
- А, бе, господине, вика му министъра, - не виждаш ли каква табела има на вратата с надпис “Приемен ден за граждани - петък от 10 до 12 часа”.
- Виждам бе г-н министър, как да не виждам, ама кажте ми к’во да сторя като аз не съм гражданин, а ми съм селянин?
Стопил се гневът на министъра от необичайния посетител, разбъбрили се и нашия Митьо Воденски кмет получи 200 бона целеви за ремонт на градината!
Ами покривът на църквата като протече в селото, чудо ти казвам, дядо. Отива Митьо при бай Иван, най-добрия дърводелец, и го моли: - Иване, вземи утре тесла, инструменти и те чакам рано сутринта да постегнем малко покрива, намерил съм дървен материал. А, Иван му се сопва: - Не ме халай, Митьо, пиши ме към умрелите. - Абе, бай Иване, - моли го пак наш Митко - нищо не ти коства, за ползу роду е, както се вика, ще ти се отплатя. Не ще и да чуе бая ти Иван и само си намилал: - Казах ти да ме пишеш към умрелите - и все това си повтарял. Ядосал се нашият Митьо, отишъл в града, отпечатал два некролога, на името на майстора, че скоропостижно е починал и наредил там сълзливи слова до небето. Върнал се във Воден, посред нощ в църквата грабва капака на един ковчег (в храма стопанисваха ковчезите за покойниците, да са им подръка в селото) залепя единия некролог, другия го изтипосва на външната желязна портичка на дома на бай Иван (по апашко време между 2 и 3 часа). И рано сутринта маскирал се на близо в леката си кола “Опел кадет” Митьо и наблюдава цирка.
Отиват ранобудните баби за хляб, спират се пред портичката на майстора и почват да се вайкат пред подпрения на дувара капак на ковчега, четат некролога, съкрушени от внезапната кончина на Ивана. Събира се половината село, хленчат, тропат, шушукат. Разсъмнало се и не щеш ли Иван “мъртвеца” се появява на терасата на къщата си изваден по “бели гащи” от необичайния шум. Народецът останал ошашавен - Иван - не! - Тва е само негова работа - рекъл си Иван - е, нема отърване от този чвяк.
Преметнал, той теслата на кръста и право при кмета - нашия Митьо. - Хайде, рекъл Иван, дай да оправяме пустия ти покрив…
- А, няма - отвърнал му нашия Митьо - нали каза да те пиша към умрелите и аз изпълних заръката ти, намерил съм други майстори и те вече работят на покрива…
Те това е дядо, българският дух - чувал с таланти и … инат! Затуй Свети Бойко, според мен, даде фира като в Америка, при нашите сънародници, продума, че калпав бил “материала, който останал в България…” Ами той знае ли, че същият мой аратлик беше направил табела да сменя името на селото от Воден в село “Генерал Бойко Борисово”. Но други талибани го свалиха от селския кметски стол. Така, че прав си дядо, като преди да тръгнеш към Рая, ми викаше: - Пете, тез партии, хич не ми харесват, виж имената им: СДС, ДПС, ДСБ, НДСВ, ССД… - А бе като махнеш по една-две букви и остава само ДеСе! Така, че Бате Борисов, широко скроен вид имаш, извади малко материал извън ДС.
Ето, преди няколко дни Митьо ме среща и вика: - Ти си от тез културните среди, прати ми няколко журналисти, сложил съм табела на нашата улица в село: ул. “Бойко Борисов”.
Не се гаси туй що не гасне, дядо.

2010 по жътва. Твой обичан внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІХ

ИДЕ ЛИ ПАК КРАЙЦЕРА “АВРОРА”?

МИЛИ ДЯДО,
Тук, на земята всичко е относително. И времето, и хората, и този белобрадия Айнщайн. Уж откраднал от Господа нещо, но не е достатъчно - тази история с теорията на относителността почна да се разваля…
Ами Бойко се промъкна в Европейския съюз (така наричат сега Латинската империя) и ги накара да си ремонтират пътищата у нас, строени още от Римската империя. Сега им викат магистрали. И като почна една офанзива - първи копки, рязане на ленти, по всички посоки на компаса - изток - запад, север - юг и т.н. Вероятно планира по тях да дойдат извънземните и като спират за отдих, да ползват тоалетните, да оставят по някоя извънземна валута за милото ни отечество. Пък може и някой завод за лунни маратонки да построят и това не само ще намали безработицата, но и ще продължи да мачка теорията на оня умник Айнщайн.
От къв зор, ще ми мъти главата, че всичко е физическа величина. Да ти кажа, мили дядо, как Хайго (мой другар от барикадите на демо(н)крацията) е поумнял в казармата (имаше такава, когато имахме царе и си пазеха царството, сега има само “пушечно месо” наричат ги по ингилизки “рейнджъри” и ги пращат по други земи да “въдворяват демо(н)крацията”.
Та той - Хайго, като благонадежден млад талант, бъдещ прочут композитор и изпълнител на поп-музика, е подготвен за всенародната обич в Строителните войски (ти знаеш, че са създадени още в твоята младост от мъдрия Стамболийски) и вече като станал стар войник шефа му казва: - Ще ти дам лека работа, ще се катериш по железните стълбички на този 80-метров комин, който изграждаме и само ще снимаш снадките със специален апарат. Очарован от голямото доверие, Хайго го пита: “А бе шефе, не е ли опасно?” Напетия началник му отговаря: “Да бе, малко е опасно - трима души умряха преди тебе!!”…
Нейсе, разминало се на моя сакрален приятел, но шефът му, загрижен за таланта, решил да го предложи на друга работа: “Хайде да си писар, ще описваш курсовете на камионите, които извозват пръстта от изкопите на основите на новия завод.” Речено - сторено - супер заповед. И милия Хайго ми разказва: “Ех, братле, цял ден чакам с тефтер в ръка да се изявя, но не би - няма нито един камион… Към 16 часа, не щеш ли, идват цели пет камиона наведнъж и баш тарторът им ми дума: “Ей, юнак, пиши ни по пет курса на човек, иначе, че ти наврем манивелата отзад!..”
И така, дядо, той приключил с професията си на писар, но за сметка на това пък поумнял и то много - да не пикае никога срещу вятъра…
А, ще ми се пени оня гений, че всичко е относително - ами вятърът и той ли е в тази графа, ами откъде извира, откъде идва и с гръм и трясък ни свири и това, което не искаме да слушаме…
Иначе, глобално, светът върви фатално - твоите хора, отвъд океана, спретнаха една финансова криза - без край и начало. Надували “балоните” по тези виртуални борси, печелели милиарди пари от нищото, после си ги разпределяли в нещото (т.е на тях под формата на материални благинки и т.н.). Но като се “събудиха”, събуха отново раята, защото тя, чрез своя бюджет трябваше да налива милиарди пари в тези фалирали банки, чийто имена се шепнеха от аборигените вместо оргазъм. И така, няма никакви
“грейнали жита”, цялата реколта отива за празните мяхове на милионерите…
В мини мащаб у нас е същото. Само, че няма фалирала банка, защото те по презумпция са създадени перспективно - заченати с фалит - и само дерат кожата на народа, с лихви от 10 до 15 %, 90 % от тях не са български. В света лихвите на банките между 1 и 3%, у нас - чудо! Обикновен банков колониализъм.
Ама, че сме корав народ, ясно, с над 800-годишен опит, още по-ясно. А по радиото ми “пеят”, че имаме 3 милиарди лева спестявания, само, че те са на 10% от населението. И най-ясно е, че за останалите 90% остава шанса да се редят на опашки за ракетоплан да ги извози час по-скоро при теб.
Дано не те натъжавам, дядо, с тези мои драсканици. Може пък наистина да идва пак 1917 г. с “Аврора”, както се шегува един мой приятел Манол. Но и той ще омекне - 20 години се мъчи с производство на бетон и керемиди да налее нови основи и покрив на демо(н)крацията. Но “търговците” на фактури свирят първа цигулка не само на неделния битак, но и в храма на живота ни!

Януари’ 2011 г. Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХХ

ТЯ И МОЙТА Е ТАКАВА…

МИЛИ ДЯДО,
И тази година се извървя, наближаваме датата за края на света. Но в чест на това имахме ИЗБОРИ - за президент на Република България и за местни управи - кметове и съветници! Ще те светна и за тях.
Забравих да ти пиша, че откакто си в отвъдното другарувам вече 20 години с един хакана земеделец. Той е 25 години по-млад от теб, но днес клони към 88 лазарника. Казва се Теньо Кунев, 43 години шеф на финансите на общината. Почти легенда в града, областта и страната. Природен феномен - зевзек.
Великия кмет Тушо (1956-1965 г.) го праща на проверка в почивната база на града в с. Обзор по сигнали, че една от служителките там крадвала и несайдисвала соцморала. Отива бай Теньо там, върши си работата и разхождайки се из базата с главния готвач, гледа идват от плажа три знойни хубавици от персонала, като особено то впечатлила негова познайница, която той знаел като лека жена и която е вършила золумите в станцията. “Кво прави таз курва тука?” - пита бай Теньо.
- О, шефе, отвърнал му главния готвач - това е мойта жена! - А, така ли - рекъл бай Теньо - тя и мойта е такава, и мойта е такава и излезнал от конфузната ситуация.
Гриша Филипов, премиер на България прави национално съвещание с всички началници на финансовите отдели на ОНС (сега областни). Говори гръмогласно за изпълнението на бюджета на страната и страстно критикува присъстващите окръжни шефове на финансите. Присъства и бай Теньо - като шеф на финансите на Димитровград. След убийствената критика, премиерът пита: “Има ли въпроси”?
Думата взема бай Теньо и занарежда: “Другарю Филипов, аз дойдох на това съвещание, да чуя някои градивни насоки за бъдещата ни работа, освен ругатни и критики друго не чух. Разбрах, че бюджетът на републиката е успешен със стотици милиони лева остатък, та нима тези хора нямат принос? -  премиерът го прекъсва и го пита: “Вие от къде сте? - От Димитровград, отговаря бай Теньо. - А какво правите тука, тук са само окръжни началници! - Ами лично министърът на финансите ме покани - отговаря бай Теньо. - Добре, тогава, но говори по същество или ще те изгоня от съвещанието - сопва му се премиерът. - Ами нищо не чух за материалното стимулиране на моите колеги - продължава в своя неподражаем стил бай Теньо Кунев. Вие знаете ли, че чистачката в Химкомбината получава по-голяма заплата от мен?
- Като искаш по-голямо възнаграждение, тогава иди чистач в Химкомбината - сопва му се министър-председателят. - Да, ама не - отвръща му бай Теньо - аз съм роден само за началник! - Вън, напусни веднага сградата - не издържат нервите на премиера.
Бай Теньо напуска залата и след края й колегите му благодарят, че ги е защитил, хем го окайват, че ще бъде уволнен. Пристига нареждане - Бюрото на ГК на БКП да го накаже строго за поведението му. Бай Теньо се измъква от тази ситуация: “А, бе, хора, вие не знаете ли, че не членувам в БКП, как така ще ме порицавате, аз съм член на БЗНС!” Ей това е плурализъм в действие, мили дядо, а не като сега - всичко живо козирува на парите! Нямаш ли - отивай при Митьо Воденския да ти печата нелегално некролог…
Срещнах оня ден бай Теньо и го питам:
- Бащице, как си?
- Закъсах малко със здравето, Пете, ходих по десетина доктори, изписаха ми по десетина лекарства, баба ти Въла (жена му) ми ги купува, купува, докато свършихме парите. А аз нали знаем, че Бог е с мен ги събирам в една торба тези пусти лекарства, без да ги пипам (за да оздравея!) после отидох при една роднина в аптеката и ги върнах всичките непокътнати. Сега вече трети месец се храним с тези пари, момчето ми…”
Това е положението на почетните граждани на града, дядо, а не почетните се нареждат на тайни опашки, белким получат по някой Стамболов (на двайсетолевката е), а ако достигнат до Алеко (на столевката е) те направо са вечеряли с Щастливеца!
Избори е това - шега не бива! Демо(н)крация е това - трябва да се утвърждава. Избраха Бойковия кандидат за президент - Плевнелиев, благо момче, македонче, от всякъде дрънка на народно… А, левите, ще ми вадят майор Деянов за вицепрезидент!
А, бе, хора вие не разбрахте ли, че генералите командват тази държава, какво тук значи някакво си майорче, пък било то й на “Всеки километър”. Сега се върти по екрана само “Под прикритие”, а там се дума само за мили, мили… Километражът е друг вече, мили дядо, и мерните единици също.
И в града ни стана същото, дядо, тъкмо икономическата власт се сля с политическата и магьосникът бат’Бойко я разгради - ало, тука е рано за “Старата Сицилия”, пък и Божидара дето я пееше, се омъжи в Норвегия, разбра, че тук новобогаташите само поръчват песента, но не хочат да я плащат.
Чудя се, дали не е прав Минчо Кермекчиев, демократ от зората на демо(н)крацията, че у нас няма капитализъм, а назначени да бъдат богати? Но това пък все ми напомня рефрена на твоя акран Буров, дядо, че първо ще се оядат, после ще се отебат и накрая ще се осерат. Добре, че спрях да търся нюанси в миризмите! Та моят другар - майор Мако, извади на амбразурата най-скъпото си - дъщеря си, чаровно създание, и спретна една френетична канонада “сега или никога”. Но уви, генералите от “ГЕРБ” сложиха на кораба “Император” младия пълководец Иво Димов и спечелиха кметския престол. Харизматично момче, пипето му сече, дано Дянков (минфин) привлече и в нашето лозе (демек общината). А то, както безсмъртно го е казал народът ни не ще молитва, а иска мотика!

Ноември’ 2011 лето. Твой внук: Петко

Прегръщам те, мили дядо!

Р.S. В очакване съм на края на света, на квантовия преход, и като настъпи, пак ще седна да ти пиша, колко хора сме останали на планетата земя, защо, и кой ще командва парада на звездите. Виж, aко се имаш там с големите началници, кажи им две благи думи за мен, да ме въздигнат на един адмиралски трон и да поведа кораба, накъдето кажат. Оставам изцяло предан на божествените сили!
Амин!

Дата: не се чете! Безкрайно твой любящ внук: Петко
Герои: измислени!

—————————–

ВМЕСТО ЕПИЛОГ

ДЕМО(Н)КРАЦИЯ

МИЛИ ДЯДО,
Преди 2-3 години написах един кратък материал за дълбокия сън на “будителите” през този почти четвърт век от “нежната промяна”. Адресирах го до съзнанието на моите колеги - писателите. Казват, че бил хубав, но никой не го отпечатва - нито в писателския ни вестник “Словото днес”, нито в патриотичните Зори.
Явно искат да го “попарят” в утрешните слани… И само моя приятел - поетът Георги Ангелов го публикува в електронното си списание “Литературен свят” - единствената жива светлина, сред духовния мрак, който ни е обсебил! Няма да ти се разсърдя, ако го изтипосаш в някоя Ваша Вселенска медия!
И така, мили дядо, винаги съм считал, че най-точния талантомер за стойностна художествена литература е времето и хората. Останалото е от Лукавия!
Вече двадесет години от порнографския политико-икономически преход се свири една единствена Симфония - масирано и безпощадно унищожаване на ценностната система - анатемосване с пещерната диагноза за комунистически бацил!!
Алтернативната Какафония се нарича чалга-силикон и хиляди виртуални консерванти на технорап-творчество. Или казано конкретно: телевизионни зомбиади от рода на „БигБрадър”, „Сървайвър”, „Стар академи”…, гюбеците и кичеците на пайнерските планети, гъделичкащи нискостебленните страсти под пъпа и ингвиналните гънки. Газетарските напъни за „Ботевска публицистика” под формата на петорното
„С” - Смърт; Съд; Секс; Спирт; Спорт. Псевдоавангардни художествени изложби под буреностните брътвежи за хепанинги, пърформънси, матинета и всякакви квази диванета, буренясали в чуждопоклонническото си бездарие!!
Фанфарни театрални постановки в храма на Мелпомена с привкус на шарена сол на която е останал само цвета и челни стойки от времето на Адам и Ева.
И така зомбирането продължава по цялото петолиние на Седмонотието, наречено Изкуство! За този Сатанаилов пейзаж допринасят и катализатори като „Отровено или затворено общество”, периодично наторявайки почвата за Дьорд Шарошовите „глисти”!
О, Господи, де да беше всичко това сладък сън от Реймънд Чандлъровски метафори! А то жестоката действителност, в която процесът на ослепяване и оглушаване на цял един Род Български върви към своя „свещен конец”!
Какво да се прави, братя по перо? За жалост няма го даже и бащицата Махно. След нежната шаманско-шампанска революция от Десети ноември всички сме се вторачили в пъпа си в очакване на Годо или изригването на Везувий. Нима не видяхме с очите си, че същите тези мекерета (които искаха да се замени кирилицата с латиница) положиха космополитни напъни да затрият Вазовския съюз на писателите! Не ви ли стресна фактът, че се нароиха „сродни” писателски съюзи - глобалистчета. Точно, когато българската православна църква (БПЦ) бе подложена на гигантски обстрел от фашизоидни синодчета и владици с нафталинени полковнишки евангелиета.
Забележете сами - смъртоносни удари срещу БПЦ и СБП.
Защо срещу другите творчески съюзи (не, че го желая) нямаше такива яростни атаки? Отговорът е изумително прост - защото тези две духовни институции боравят с най-мощното оръжие дадено ни от Бога - Българското Слово! То единствено от всички езици (лингвистите ги изчисляват на около 10000 живи и мъртви) има 28 звуково-вибрационни нива. Родът български единствен има 3 свои писмености - Свещената глаголица, древната тракийска писменост и пречещата на всички глобални гейчета - кирилица! Това чутовно неконвеционално оръжие - българско слово има неотразима разрушителна и съзидателна сила! Много отдавна това го разбраха велики учени (няма да правя поименик сега), изкушавам се да цитирам акад. Дмитрий Лихачов: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на Духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.”
„Боят настава” не е песен от миналото. Тя трябва да е днешната ни Религия. Трябва първо да престанем да бъдем „Рая покорна” цели двайсет години.
Второ - да заявим на висок глас на нашите управници, че не са нищо друго, освен роби - роби на чужди интереси. И трето, и четвърто да разберем, че след нас идват нашите деца и внуци - какво ще им завещаем?? Величието на нашия български език с цялото му слънчево богатство, а не „речника” на съвременните клоуни, шутове, папагали, които получават земетръсни оргазми от употреба на 5-6 думи като „случва се”, „значи”, „текстове”, „най”, „ще”, „когато му дойде времето”, „така”…
Трябва да се махне ръждата от бойната тръба на българското писателско войнство! СБП не прави писатели, а писателите правят Съюза! Ако сме мъдри, излишно е да тъжим за писателя Николай Хайтов (който все повече ще се превръща в икона за нацията ни), а да проумеем Ерихонското му пророчество: „ България е от 10 години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяването на цял един народ и разграждането на държавата му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията. По-кратичко казано, обреченият за бесене насапунисва сам въжето, налага си примката на шията и сам избутва бурето под себе си, без ничия принуда”, от статията: „Бандитска приватизация” - 1999 год.
Две изречения! В тях свети целият този 20 годишен псевдо преход към Демо(Н)окрация. Анализирайте ги под лупа, мили български писатели. Дума по дума. Дано да проумеете за какво ДДС над българското Слово иде реч!
Чуждопоклоничеството трябва да се дава под съд! Защото Левски и Ботев са живи - во веки! Ама има ли кой да ги помни? Няма свестни, на имане сити, и на правда истински.
Страх ме е да мисля за бъдещето на тези, дето с пенсийката си купуват и слагат въжето, защото за друго тя и не стига. Или казано образно това не е пенсия, а удостоверение за смърт. Къде отива младостта на България? Еничари ги вземаха турците, със сила, а сега по принуда бягат от държавата - защото тук са без работа, без прехрана, без бъдеще.
Светли бъднини обещават всички, които до властта стигат с празни обещания, и с измами мътят съзнанието на народа си. Няма свян, няма страх от Бога.
Сещат се само когато се наложи да се покажат пред света колко са праведни и смирени.
Божия храм сквернят с празнични литургии попове, дето ги ръкополагат на следващия господарски пост, сякаш са владици, заслужили Божието благоволение. И туй се с пари купува, тези салтанати, тази превзетост. И не ги е еня, че сами се осъждат на народната ненавист.
Майчице мила, Българийо, земята ти предадоха, продават я, разориха републиката. Първоначално натрупване на капитали? От държавен капитализъм - към частен пещерен феодализъм. Стоката се отби от пасищата. Стоката я няма. Малко стада блеят тук, там из баирите. И Вие блеете. С толкова пастири знае ли една животинка кой път да хване, къде да намери паша. Свобода или смърт, писателю? Събуди се и се намери - в своята земя, в своето Отечество!

Твой внук: Петко
с. Златна ливада, Чирпанско