МОМЧЕТА ТИЧАХА ПО ХЪЛМА
превод: Борис Борисов
МОМЧЕТА ТИЧАХА ПО ХЪЛМА
Древните игри играят те -
тичат пак момчетата по хълма.
Див пелин в ливадите расте,
семе под краката им покълва.
Вятър пърха с розови крила,
светят планините позлатени.
Бавно ляга бледата мъгла
на възглаве от треви зелени.
В нежен цвят градините цъфтят,
с нос замислен птици важно крачат.
За далечен океански път
корабът издига тежка мачта.
Непонятни светлини блестят,
в ниското припламва облак.
Не сънувам ли, че няма смърт -
тя самата е зарита в гроба.
Пролет връхлетя и зашумя
сред гори и върхове скалисти
И прелива цялата земя
с мъжество и хоризонти чисти.
Пътят следва вечната си цел,
Тичат пак момчетата по хълма.
А над тях закрилникът орел
от залязващото слънце клъвва.
С дъх на пролет, с дух на свобода
се изпълва небосводът звезден.
Чезнат царства, чезнат без следа.
Детството не може да изчезне.
1957
—————————–
МАЛЬЧИКИ ИГРАЮТ НА ГОРЕ
Мальчики заводят на горе
Древние мальчишеские игры.
В лебеде, в полынном серебре
Блещут зноем маленькие икры.
От заката, моря и весны
Золотой туман ползет по склонам.
Опустись, туман, приляг, усни
На холме широком и зеленом.
Белым, розовым цветут сады,
Ходят птицы с черными носами.
От великой штилевой воды
Пахнет холодком и парусами.
Всюду ровный, непонятный свет.
Облака спустились и застыли.
Стало сниться мне, что смерти нет -
Умерла она, лежит в могиле,
И по всей земле идет весна,
Охватив моря, сдвигая горы,
И теперь вселенная полна
Мужества и ясного простора.
Мальчики играют на горе
Чистою весеннею порою,
И над ними,
в облаках,
в зоре
Кружится орел -
собрат героя.
Мальчики играют в легкой мгле.
Сотни тысяч лет они играют.
Умирают царства на земле -
Детство никогда не умирает.
1957
