Сергей Лебедев

превод: Литературен свят  

Печална новина дойде от Петербург - на 18 януари 2014 г. почина изтъкнатият руски учен Юрий Константинович Бегунов. Целият му живот беше борба за руската наука, руското слово и руското дело.

Юрий Константинович Бегунов (20.10.1932 - 18.01.2014) е учен и обществен деятел, професор, академик от Международната Славянска академия.

Роден е в Ленинград. Родителите му произхождали от търговското съсловие (в справочника «Весь Петербург» за 1913 г. се споменава кожухарската търговия на Бегунови), баща му Константин Николаевич (1894-1942) участвал в Първата световна война, в която е раняван няколко пъти, получил отравяне с газ, в годините на Гражданската воювал в редовете на белите до поражението на Врангел. Той не емигрирал, а предпочел да остане в родината си, работейки като счетоводител в учреждения. Но властта не забравила миналото му и през 1942 г. бащата на Бегунов бил разстрелян по обвинение в шпионаж по член 58/10. Майката на учения, въпреки че работела като машинистка, също била от «нетрудов» дворянски произход и била роднина на философа Л. Карсавин.

Но Бегунов успял в тези неблагоприятни условия да внесе своя забележим принос в руската наука. Допълнителните трудности само способствали да развие упоритост, издръжливост и стремеж да стига до самата същност на нещата. Завършвайки през 1950 средно училище, той постъпил в историческия факултет на Ленинградския държавен университет, който завършил с отличен успех. Като студент имал втори разряд по лека атлетика и първа категория по шах. Интересно е, че в студентките си години  Бегунов играл (и доста успешно!) на шах с бъдещите олимпийски шампиони Виктор Корчной и Борис Спаски, които тогава също учили в университета. Но въпреки личната си дружба с тези шахматисти, Бегунов принципно се разминавал с тях в оценките за положението в страната и света. По-късно, зад граница, Бегунов посещавал и Корчной, и Спаски (в последния дори живял месец в парижкия му дом), но идейните разминавания между патриота Бегунов и шахматните космополити-емигранти били твърде големи. В това е целият Бегунов - Родината за него била над всичко!

С шаха той не се разделил за цял живот. През 1981 г. става кандидат-майстор на спорта по шах, а през 2000 г., на 78 години, той зае пето място в полуфинала на европейското първенство по шахмат.

Влечението към работата с първоизточници спомогнало на увлечението му по славянската, особено по древната руска филология. След завършването на университета Бегунов записал аспирантура в Института за руска литература на АН СССР (Пушкиновия Дом).

Занимавайки се с древните руски летописи и литературни паметници, той открил множество неизвестни по-рано древни съчинения. След аспирантурата и защитата на дисертацията си, продължил да работи в Пушкинския Дом като сътрудник в сектора за древна руска литература. Сред трудовете му трябва специално да се посочи   енциклопедичния «Справочник-указател на печатните описания на славяно-руските ръкописи» (със съавтори), без който е невъзможна работата на нито един изследовател на Древна Русия, макар че понастоящем този справочник е успял да остарее преди всичко благодарение на новите открития на автора му.

Сфера на научните му интереси са: славянска филология, руска история, древна руска литература, национален фолклор, традиции и обичаи, а през 90-те известност на Бегунов донесоха трудовете му по конспирология. Ученият не само работи с архиви, но и участва в 11 археографски експедиции, по време на които са намерени повече от хиляда летописи и книги.

За една от тези експедиции из Руския Север, ръководена от писателя Дмитрий Балашов и Бегунов, е заснет филмът «Пътешествие за древни книги», заел І място на конкурса за географски филми през 1967 г. Не може да се каже, че научната кариера на Бегунов е била благополучна. Той никога не е членувал в КПСС, което му е създавало препятствия в кариерата. Но главното е, че Бегунов с открития опровергава официалната история на Русия.

При това той никога не допуска в трудовете си непотвърдени от фактите хипотези, така че е трудно научно да бъде «разобличаван». Затова пък като истински учен Бегунов не се боеше да посочва грешките и неточностите в текстовете на влиятелни учени - началници. В частност, той посочи грешки на самия академик Лихачов, водещ във филологическата наука и икона за либералите от онова време.

Затова Бегунов, един от водещите учени в Русия в сферата на проучване на древните текстове, признат в цял свят, почти 30 години заемаше скромната длъжност младши научен сътрудник в своя  институт.

Печален куриоз за съветската наука е фактът, че през 1983 г. в България Бегунов защитава докторска дисертация, но остава още година младши научен сътрудник!

Чуждите вербовчици на агенти на влияние на Запада обърнали внимание на Бегунов като на безпартиен учен, имащ много основания да не обича съветската система и през август 1990 г. той неочаквано получава покана за IV Световен Антикомунистически конгрес в английския град Харгейт.

Очаквало се, че ще произнесе необходимите за признанието от «своите» на Запад думи, че Русия е империя на злото и хилядолетен роб, Америка - надежда на човечеството, масоните - безобидни чудаци, никакво световно задкулисие не съществува и т.н.

Именно подобни речи произнесли, заклевайки се по такъв начин във вярност на западните си господари, други руски делегати на Конгреса, сред които били такива зловещи фигури като Г. Старовойтова, О. Богомолов.

Но Бегунов, въпреки надеждите на организаторите на Конгреса, произнесъл силна реч, в която не само се разграничил от русофобството на «руските» гости, но и пряко предупредил Запада да не се намесва в руските работи. Всичко това моментално го поставило в «черния списък» на най-нежеланите за Запада руски учени. Разбира се, веднага била анулирана поканата му за катедра във Вирджинския университет в САЩ.

Заради справедливостта трябва да се отбележи, че на Бегунов обърнали внимание отдавна интересуващите се от него научни кръгове в редица западни страни. През 1991 г. той извършва голямо пътуване с научни цели из Германия, четейки лекции в шест университета в тази страна, работи в архивите на Германия, Швейцария и Франция.

На основата на събрани в Русия и зад граница материали през януари 1995 г. Бегунов публикува първо издание на книгата си «Тайните сили в историята на Русия» (през 2001 излезе пето, значително разширено и допълнено издание). Главно достойнство на книгата е, че голяма част от текста й представлява документи на «тайните сили» с коментари.

Бегунов също така участва в патриотичното движение през 90-те. Той бе виден деец на Руския Национален Събор, участва във всички форуми на патриотичните сили на северната столица.

При това Бегунов остана, преди всичко, учен и не възнамеряваше да става политик. В патриотичното движение на Петербург той се занимаваше с просветата на активисти в областта на националната история, език и култура. Това беше и досега е много актуално, тъй като все още основната маса редови патриоти съдят, за съжаление, за руската история по книгите на конюнктурните историци.

Не може да се отмине и фактът, че спекулирайки със стремежите на руските хора да научат истинската си история, мнозина ловки  псевдоисторици бързо започнаха да издават спешно ненаучно-фантастични съчинения под формата на исторически трудове. Бегунов като учен не можеше да се примири с това и неслучайно се обяви срещу «творенията» на А.Т. Фоменко или безсмислиците на «Мъртва вода».

Това не можеше да не предизвика конфликт с някои патриоти, повярвали в споменатите концепции като в новото «напредничаво учение», но за Бегунов «тъмнината на ниските истини» беше по-скъпа от «възвисяващата ни измама».

Активната научна и политическа дейност на Бегунов не се харесваше на монополизиралото официалната история на древноруската литература началство на Пушкинския Дом. На 7 април 1996 г. Юрий Константинович бе уволнен «поради съкращаване на длъжността».

Бегунов започна работа във «Военмех», който под ръководството на ректора Ю. П. Савелиев стана един от малкото петербургски вузовове, в които патриотът може открито да отстоява възгледите си. Ставайки професор в катедрата по политология, Бегунов се оказа един от най-популярните преподаватели във «Военмех». Но поради желанието си да се посвети изцяло на изследователска дейност, той напусна «Военмех».

Но Бегунов не знаеше покой. Напротив, през новия век той беше бодър като никога и работеше едновременно над няколко книги. През 2000 г.  сключи договор с представители на Руската Православна Църква за написването на История на Русия в пет тома, т.е. от сътворението на света до цар Фьодор Йоанович включително.

И ето, че него го няма. Остана ненаписано много от това, което Бегунов знаеше и искаше да стигне до читателя. И все пак онова, което успя да свърши Юрий Константинович, позволява той да бъде смятан за един от най-изтъкнатите учени на нашата епоха, един от славните граждани на Русия.

По материали на „Большая энциклопедия русского народа” и „Русский вестник”