ECCE HOMO

Роман Кисьов

1.

Къде е Бог? - попита човекът
в непрогледния мрак на своето сърце,
забравил напълно, че някога бил е
господар в Едем.

Къде е Бог? - попита човекът,
напуснал отдавна дома на Баща си,
бродещ окаян, гладен и жаден,
в дрипите жалки на блудния син.

Къде е Бог? - попита човекът,
застинал на кръстопът,
разпънал Пътя на кръст в своето малко,
пълно с грях, болно сърце.

2.

И човекът опипом, лутащ се
като слепец в тъмнината,
потърси Бог сред своите единокръвни,
сред себеподобните си, в шума на тълпата.

И тогава човекът бе грабнат от безумни вълни,
повлечен от буйни талази и мъртви течения,
които го теглеха все по-надолу към дъното,
към безкрайната бездна на неспокойното, бурно
                                                                     човешко море.

И колкото по-навътре потъваше той всред
                                                              тълпата,
толкова по-голяма ставаше самотата
на неговото сърце.

3.

И човекът потърси Бог в тишината.

Далеч от тълпата и от всякакъв хорски кипеж,
подмамен от миражите на мечтите,
той се озова в сърцевината
на необозрима и жежка, безводна пустиня.

И във коварното, страшно безмълвие
на тази застинала пустота,
човекът дочуваше само злокобния екот
от капки вода, падащи тежко във вътрешността
на пламтящата му глава -
без сянка на мисъл, без свежия полъх
от крилата на близка човешка душа…
Единствено този злокобен екот
от капки миражна вода…

И нарастваше, все по-огромна, неговата жажда
по живите, бистри, небесни води.

4.

Обезверен, озлобен и отчаян,
човекът се завърна обратно и сля се с тълпата,
която крещеше неистово по стъгдата:
Разпни Го! Разпни Го! Премахни Тогова,
а пусни ни Варава.

И човекът крещеше, крещеше, крещеше,
забравил за Бога, бунтуващ се срещу Отца си
и губещ все по-безвъзвратно лика си.

Той не повярва на думите: Ето Човека!
Не прослави Царя на цялата Вселена,
а Го коронова със трънен венец.

Той не сведе смирено глава и не падна
в нозете на Бога, въплътен във Човека Иисус,
а Го разпъна на кръст.

5.

И когато той - окаяният, ожесточен човек -
обругаващ Истината вечна, свята,
умъртвяващ Светлината на света, Живота свой,
когато чу словата, идещи от Кръста: Отче!
прости им, понеже не знаят що вършат;

тогава сякаш нож прониза му душата,
черна от омраза и мъст.

Къде си, човеко? - питаше Бог.

6.

И човекът позна Любовта, от нея сразен.
И видя със очите си как тя умира
и възкръсва на третия ден.
И човекът отново беше посетен от Бога
чрез Словото Христово:
Ти бе изгубен и намери се, мъртъв бе и оживя.

И просветлен, и посветен бе човекът.

7.

И той прозря, че Бог не е в тълпата,
нито е в самотния, незрящ човек,
ни във тишината - имагинерна и безлюдна.

Той разбра, че Бог е Сам, но не самотен,
че Самият Бог напуска Своята небесна,
непристъпна Светлина
и слиза при човека, за да го извади от калта.

Той позна, че Бог е и във Новото създание -
по образеца на Богочовека Иисус Христос,
където човек и Бог се срещат,
и тлението е обречено на вечността.

Ето Човека! - сега възкликва
не нов Пилат,
а Новият човек, роден от Светлината.

—————————–

* Ecce Homo (лат.) - Ето Човека. Според Св. Евангелие този израз принадлежи на Пилат Понтийски и се отнася за Иисус Христос. (Йоан. 19:5)