Георги Крънзов

… Епилогът на кървавата драма в Брацигово започва и завършва два дни след прекратяване на огъня и предаване на оръжието.
На 6 май 1876 година брациговските въстаници бяха принудени да струпат оръжието си на местността „Гробето”. Победителят при „Еледжик” Хасан паша стана и тук победител. След като получи искания откуп от брациговските чорбаджии, той ги подкара пред себе си като заложници. Вечерта ги отведе в Пещера, а на другия ден - в Пазарджик.
Щом пристигна в Пазарджик, Хасан паша поръча на придружаващия го султански пратеник-телеграфист да изпрати в Цариград следната телеграма:
„Във вторник 2 часа тръгнахме за Пазарджик с два табура. Пристигнахме живо-здраво в Брацигово в осем и половина часа. Изпратихме военни поделения по потребните места, а на най-важните точки поставихме два топа. В това село, което е каменисто и има много керестета, от височините видяхме с телескоп, че бунтовниците са натрупали по нападателните места по три-четири реда дървета, дебели пет пръста, натуряли отгоре им и по дирните им страни по три-четири дъски и се наместили зад тях. Същевременно поставили кола по улиците и кривите места, за да препятствуват на военните действия в случай на нападение. Понеже валяха големи дъждове и императорските войски пристигнаха нощем на това място, макар и да стреляхме с топове и пушки до един часа, битката се отложи за другия ден и стрелбата се прекъсна, като в същото време от редовните войски и от резервата се запазиха местата, през които бунтовниците можеха да избягат през нощта. В девет часа заранта дойде един от селото и извика: „Смилете се!” В това време му се заповяда да дойдат във военния стан няколко от първенците и се изпрати пак в селото. След един час във военния стан дойдоха исканите човеци. Дадоха им се наставления, каза им се да сложат оръжията и незабавно да съборят укрепленията и им се обяви, че ако упорствуват и се заловят за оръжие, ще се събори и развали селото им и те ще останат без покрив. За тая работа им се даде срок до пет часа. Последствие на тази заповед в 6 и половина часа бунтовниците донесоха оръжията си, захванаха да ги турят едни върху други и събориха укрепленията. Едно отделение шишханеджии и няколко от пазарджишките първенци повикаха миралаите, бинбашиите, юзбашиите и онбашиите на бунтовниците, както и селския свещеник и смутителите, които се туриха под караул. Бунтовниците предадоха повече от 220 пушки, повече от 100 пищова и ножове и два дървени топа. Всички тия оръжия се извадиха и оставиха вън от селото. По тоя начин в дните на Негово Императорско Величество Султана се даде край на работите в това място.”
Но Хасан паша не знаеше, че преди неговата телеграма от Пловдив бе изпратено друго, много по-важно съобщение. Ненко Балдевецът бе изказал имената на апостолите и на членовете на избраната на Оборище комисия, начело на която бе брациговецът Васил Петлешков. Васил Петлешков и неговите сподвижници бяха необходими на императорските власти, а не някакви ръждиви пушки.
Същия ден - 7 май - башибозушките главатари, като разбират, че Хасан паша е взел добри пари от брациговските чорбаджии, за да запази селото от тяхното грабителство, и като не успяват да се вмъкнат в Брацигово, отиват в Пазарджик и се оплакват на аянина, че Хасан паша им пречи да очистят Брацигово от бунтовниците и техните главатари, които сега свободно се разхождат из селото и чакат сгодния момент отново да се нахвърлят върху турците, да изгорят селата им и да избият населението.
Получил нареждане да залови и предаде Васил Петлешков и другите ръководители на брациговското въстание, предупреден от пазарджишкия аянин за недоволството на башибозушките главатари, на 8 май следобед Хасан паша се връща отново в Брацигово с пехота, кавалерия и артилерия. Той довежда и четирима от задържаните при него брациговски първенци Петър Ликоманов, Никола Юруков, Стоян Юруков и свещеник Димитър Арнаудов, а така също и хаджи Ахмед Пехливан от Пещера, който познава добре всички брациговци. Той нарежда пехотата, артилерията и конниците да се разположат около селото, да се обградят здраво изходите и да бъдат подпалени две от крайните къщи, за да усетят брациговци, че този път няма да има никаква милост, ако не му предадат живи водачите на бунта. Отсяда в къщата на Мишо Атанасов и нарежда: - Веднага всички бунтовници от другите села да напуснат Брацигово и да излязат на „Широкия път”, а водачите - вашите и техните - веднага да ги доведете в моя стан!
После се връща в местността „Гробето”, където разполага своя стан, сяда по турски на постлания му мек килим и докато чака изпълнението на своята заповед, с наслада се любува на приятната гледка, каквато в тоя сезон на годината представлява Брацигово с розовите си градини, пръснати по възвишенията на „Нерезето”.
Действително Хасан паша не се е шегувал и не е целял само да увеличи откупа на брациговските първенци. Той е знаел, че уплашените за имота си брациговци сами ще му доведат бунтовниците и техните ръководители. Двете крайни къщи вече са подпалени. И няколко от заможните брациговци, подбутвани от чорбаджиите, се явяват пред Хасан паша и го молят да им даде в помощ войници, за да изловят сами въстаниците и да ги доведат при него.
Започва най-срамната страница на брациговската драма: брациговските чорбаджии-предатели и техните помагачи тръгват сами да ловят и предават на врага смелите народни борци, които седемнадесет дни стояха неотстъпно в неравната борба за свободата на народа. Запътват се най-първо към къщата на Васил Петлешков.
Той е вече уведомен за заповедта на пашата и за образуваната хайка. Простил се е с жена си, която изпраща в къщата на зетя си Атанас Дамчев, и остава сам. И трябва да реши: да се бие ли до смърт с тия, които идат да го заловят и предадат на пашата, или да се самоубие. Верен на дадената в Оборище клетва, Васил Петлешков не иска да се остави жив в ръцете на врага. Той отдавна си е приготвил отрова за такъв момент. Дошел ли е вече този последен миг?
Хайката, след като претърсва цялата къща и не го намира, настоява пред неговия пастрок Ангел Петлешков да им предаде доведеника си. Изплашен, че може да бъде убит той вместо него, Ангел Петлешков се провиква на жена си; която по това време била на двора: - Къде се е скрил твоят проклетник? Нека сега да излезе и да види какво става по селото!
После се обръща към войниците и придружаващите ги чорбаджии:
- Дръжте нея! Тя го знае къде е, тя да ви го изкаже!
Войниците се нахвърлят върху изплашената Екатерина и тя започва да вика:
- Василе, синко, излез, майка, да ни отървеш! Ще убият и мене, и баща ти.
В това време в скривалището при Петлешков са се промъкнали довчерашни негови бойни другари и му съобщават, че селото е вече подпалено и ако той не се предаде, ще бъде напълно изгорено заедно с хората.
Петлешков е отново пред страшно изпитание. Вън майка му плаче и го кара да се предаде, за да спаси нея и пастрока си. Тука, в потайното скривалище, неговите довчерашни съратници го молят за същото.
- Добре, ще ида! По-добре да загине един човек, отколкото да се разсипе цялото село. Оставете ме сам. След малко ще ида. Имате моята честна дума!
Другарите му напускат скривалището, а на двора, изпълнен с хора, майка му продължава да плаче и да го вика. Турските войници напират да влязат отново в къщата.
Петлешков няма време за нови размисли. Дошел е вече последният миг. Той изпива приготвената отрова. Излиза от скривалището, скача през отвора на тавана в двора на съседната къща, която също е завардена от войници и предатели.
- Водете ме при пашата! - казва Петлешков на войниците.
… Когато го изправят пред Хасан паша във въстанически дрехи, които той от 21 април до този съдбовен ден - 8 май - не е смъквал от себе си, пещерският ага хаджи Ахмед Пехливан започва да го претърсва, като му подмята иронично:
- Абе, Петлешкоолу, кога си ходил ти пък и баща ти, в такива дрехи и с цървули? Защото си комита, затова ли си в такова облекло?
Виждаш ли? Усетил е агата, че Петлешков не е съблякъл въстаническите си дрехи и след наложеното от чорбаджиите примирие, че до последния си час е все в онова облекло, с което тръгна в битката за свобода! И сега, когато се явява пред пашата на последен и решителен двубой, той пак е въстаналият българин, който не скланя глава пред поробителя, а застава като воин, дошел на последна схватка!
А когато същият хаджи Ахмед Пехливан намира във въстаническите му дрехи един куршум и започва да го размахва пред него със заплахата: - С този куршум ще те застреляме!, - Петлешков дръпва куршума от ръката му и го глътва.
- Моят куршум стреля само срещу враговете!
Разсърден от смелия му отговор, Хасан паша скача и се изправя срещу него.
- Казвай кои са другарите ти, иначе жив ще те изгорим! - и му посочва двата огъня, запалени край неговия стан.
- Сам съм, други няма! - отвръща твърдо Петлешков.
Поставен между двата огъня, Петлешков едва се сдържа да не извика от болка, но той знае, че е дал клетва да пази революционната тайна, да бъде мъжествен, затова геройски стиска зъби.
- Той е главният комита, паша ефенди! Той знае всичко! - прошепва хаджи Ахмед Пехливан на Хасан паша.
Хасан паша заповядва да го доведат отново пред него.
- Кой беше на събранието в Панагюрище?
- Аз!
- Кой спря раята да не отива на работа и я вдигна на оръжие срещу падишаха?
- Аз. Ако има вина, моя е, сиромасите нямат никакъв грях.
- Кои други бяха с тебе?
- Казах: сам съм, други няма! Аз водих, аз заповядвах! Други не търсете!
Поставят го отново между двата огъня. Отново пламъците лижат цялото му тяло, обгарят дрехите му, лицето и тялото му се напукват и покриват с рани. Но Хасан паша не изтръгва нито дума от твърдия воин, който с последни усилия изрича пророчески слова:
- Вие мене ще ме изгорите, аз ще погина, но и вашата прогнила империя няма дълго да живее!
Полумъртъв от отровата и обгарянията, Петлешков е измъкнат от огъня и по заповед на Хасан паша няколко войника го понасят към „Широкия път” за Пазарджик, където е изведено цялото население от Брацигово и от околните села. Със съкрушени сърца и пълни със сълзи очи селяните се прощават навеки със своя любим ръководител, който изживява последните си минути.
Васил Петлешков издъхва в ръцете на турските войници. Те го захвърлят настрана от пътя, пробождат го с щиковете си, за да са сигурни, че мъртвият няма да се съживи.
Така на 8 май 1876 година завършва животът на един от най-преданите дейци на Априлското въстание.
На другия ден негови верни другари вземат трупа му и го погребват близко до мястото, където бе горял и твърдо мълчал…