Алексей Сегренски
Алексей Сегренски (псевдоним на Асен Стоянов Георгиев), български писател, е роден на 12.09.1919 г. в село Тръстеник (сега град Славяново), община Плевен. завършва гимназия в Плевен (1938) и агрономство в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на РМС от 1934 г. Участва в антифашистката борба като ремсов и бонсов функционер. Редактор на сп. „Младеж” (1946-1949), в апарата на ЦК на БКП в сектор „Литература и изкуство” (1950-1951), член на редколегията на сп. „Ново време” (1951-1979). Член на СБП. За пръв път печата през 1936 г. в ученическия в. „Златоструй” (Плевен). Сътрудничи с разкази, фейлетони, литературно-критически статии, рецензии, студии, скици, очерци на в. „Златоструй”, „Студенец”, „Заря”, „Жар”, „Литературен глас”, „Гребец”, „Хоровод”, „Студентска трибуна”, на сп. „Росица”, „Млад кооператор”, „Народна просвета” (1939-1941), а след 09.09.1944 г. - на целия периодичен печат. Съставител на литературно-публицистично сборници: „Младежки театрален сборник” (1946), „Ново време” в борба с буржоазната идеология. 1947-1967″ (1968). Използва псевдонимите: Ал. Соколов, Ал. С., Ал. С-ки. Негови произведения са преведени на чешки, словашки, унгарски, полски езици. Съчинения: „Лудото стадо” (разкази, 1949), „Катя. Художествено-документална повест за Йорданка Николова” (1949, 1972, 1984), „Вредители” (повест, 1951), „Светъл път” (повест и разкази, 1952), „Обикновена история” (роман, 1955), „Под дъжда” (разкази, 1958), „Синове” (разкази, 1963), „Два дневника в една повест” (1968), „Дойчиновите момчета” (разкази, 1968), „Светове” (разкази, 1970), „Едноименници. Монологични новели” (1973), „Дивото куче” (повест и разкази, 1978), „Пътища” (избрано, 1979).
Публикации:
Проза:
