Добри Ганчев
Добри Ганчев Ганчев (26.09.1854 - 12.04.1936) е роден в град Лясковец. Син е на драгановския майстор-бъчвар Ганчо Пенчев Марков. Начално образование получава в родния си град. Следва в гр. Николаев (Русия) в пансиона на Тодор Минков (1870-1874), а по-късно и Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария (1879). Изявява се като журналист (в. „Нова България”, 1876) и общественик. След Освобождението е секретар на Екзархията в Пловдив, редактор на в. „Български глас”, преподавател по история (над 20 г.) във Военното училище в София, народен представител от Либералната партия. Автор е на учебници по история и българска граматика. Издал е „Борба за самостоятелност” - исторически роман (1888), „Разкази за българската история” (1893, 1894), „Повести и разкази из съвременния живот” (1911) и „Спомени (1864-1887)” (1939). Най-известна от книгите му е „Спомени за княжеското време”, в която се описват порядките в двора на цар Фердинанд. По обясними причини и по негово желание книгата е трябвало да излезе 25 г. след смъртта му. Отпечатана е през 1973 г. и 1983 г. под редакцията на Николай Хайтов и е преиздадена през 2003 г. Учител по български език на новопристигналия княз Фердинанд, а по-късно и на княгиня Мария Луиза. Описва живота в царския двор. Както сам споменава в края на записките си (които е водил тайно) „в думите ми, в оценките ми няма нищо преувеличено”. Умира в София.
Публикации:
Проза:
