Юрий Асмолов

превод: Тихомир Йорданов

Валеше сняг като насън.
Валя цял ден и вечер цяла.
И стана бял светът навън,
защото сняг бе наваляло.

В бял свят потъвам. Хайде с мен,
приятели, не отгадали,
че аз съм омагьосан в този ден
и спътник да поискам аз - едва ли.

Снегът тъй нежен, бял и мек,
отне леса, полето ми открадна
така, че в миналия век
помислих си, че съм попаднал.

Край мен е светло. Но пък аз
тъгувам със тъга крещяща -
понеже думица такваз
не мога да намеря подходяща.

Потърсих я във своя свят,
във който веят ветровете,
така във люляк с дъхав цвят
съм търсил свое звездно цвете.

Омайваше ме той с мъгла,
със своето цъфтене невъзможно,
тъй както и любовната стрела
не смятам за нещастие безбожно.

На този свят - и чист, и лек -
поклон ще му направя нисък,
защото вкъщи, нито в този век
да се завръщам ми се иска.