Димитър Караджов

Димитър Караджов, български художник и поет, е роден на 31.03.1907 г. в Стара Загора. През 1923 г. представя първата си самостоятелна изложба. От 1924-1930 учи живопис в Държавната художествена академия. От 1934 г. започват участията му в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив, а от 1936 - в Дружеството на новите художници в София. Преподавател и заместник-директор на Старозагорската девическа гимназия. Участва в основаването на Дружеството на художниците в града. В периода 1949-1962 е преподавател в Института за начални учители и в Педагогическото училище в Стара Загора. През 1982 г. е организирана негова юбилейна ретроспективна изложба. През 1993 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин на Стара Загора”. Скромен и безкрайно етичен с хората и с колегите си. Живописното му творчество е посветено на пейзажа, натюрморта и портрета. Голяма част от картините му са пряко свързани с родния град. Превъзходен преводач. Автор на стихосбирката “Отломки от неизграденото” (1995); “Цветя в огледалото. Стихотворения от френски, немски и руски поети, преведени от Димитър Караджов” (2002). Умира на 13.04.2000 г.


Публикации:


Поезия:

ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ/ брой 61 април 2014

ИМА И СУРОВ, БУНТОВЕН СТИХ/ брой 116 април 2019