В ДРУГ КВАРТАЛ

Борис Борисов

В ДРУГ КВАРТАЛ

Ще се местя в друг квартал,
тук за никого не ми е жал.

Между сто момчета тук живях,
но приятел ни с един не бях.

Всеки бърза - как ли да го спреш? -
на урок, езици и солфеж.

“О, приятно ми е”, “здрасти” - край!
И се мушва в блок или трамвай.

Даже на разходка е зает
ту със куче, ту с велосипед.

Ала вече съм се размечтал
как ще срещна в новия квартал
сто момчета - като мен изпатили,
дето имат нужда от приятели.


ТАРАЛЕЖ

Внезапно татко се ядосва:
- При тая скорост как да спреш!
А след колата ни се просва
един прегазен таралеж.

Под гумите асфалтът съска.
И ме пронизва зъл бодеж -
в гърдите сякаш че се блъска
един настръхнал таралеж.


ШАЛ ЗА ДЯДО КОЛЕДА

Кукли, книжки, дрехи, шоколади -
цял чувал с подаръци безброй
щедро дядо Коледа раздаде,
без подарък беше само той.

Ех, за дядото ми стана жал,
подарих му моя вълнен шал.
Тропна дядо Коледа с бастуна,
нежно по вратлето ме целуна.

Подир ден на татковата шия
шалчето си вълнено видях.
Татко трудно сдържа своя смях,
а пък аз сълзите как да скрия?


ТАТКО

Черно бомбето, костюмът е нов,
чанта издута под мишница стиска,
гледа към всички с поглед суров.

Даже и аз, без да искам,
леко потрепвам - господин Иванов!.

И защо ли се случва толкова рядко,
връща се той у дома уморен -
няма тогава по-весел от мен,
мушвам се в скута му: “Татко”.


ПОЧИВНИ ДНИ

Във събота рано стани.
Прелиствай тетрадките нотни.
Петстотин по пет пресметни…

И стават за мене работни
на мама почивните дни.

Вън смях като присмех звъни.
Сълзите си ъгъла бърша.
А, мамичко, ти извини,
че моля по-скоро да свършат,
да свършат почивните дни.


СЪСЕДИ

Дал си бих велосипеда,
с мене да дружи съседът.

Той пък се интересува:
велосипедът колко струва.