Захарий Княжески

Захарий Княжески (псевдоним на Жеко Петров Русев), изтъкнат български просветител, книжовник, педагог, фолклорист, е роден през 1810 г. в село Пишманя, днес Княжевско, община Опан, Старозагорско. Учи в Стара Загора, Търново, Света гора и Габрово. Учителства в Стара Загора (1832), Габрово (1837), Търново (1838). Пътува из Близкия Изток, Африка и Балканския полуостров. Завършва Семинарията в Одеса (1839-1845). Руски поданик. Драгоман в Руското вицеконсулство в Търново и Русе. С руска помощ дарява на България книги, учебници и печатарска машина (1845-1847). Съдейства млади българи да получат стипендии, с които да учат в Русия за учители, лекари и акушерки. Пионер на библиотечното дело у нас. С книги от Русия създава първата в България обществена библиотека - в Мъглижкия манастир. С част от донесените книги създава първите обществени библиотеки в България при 40 училища в различни градове и села. В завещанието си изповядва желанието си с останалата част от книгите и личната му библиотека да се създаде голяма публична библиотека в Стара Загора. Автор на изследвания и книги в областта на етнографията, историята, медицината и селското стопанство. Като фоклорист се изявява, записвайки народни песни, включени от П. А. Безсонов в сборника „Български песни” (1855). Сътрудничи на български и руски издания. Умира на 23.01.1877 г. в Русе.


Публикации:


Поезия:

О, ВЕТРЕ СЕВЕРНИЙ…/ брой 61 април 2014