Филип Хорозов

Подпри небето, с каквото намериш.
Подпри го, въпреки че няма да се срути.
Сигурност със „с” като молитва,
с която се копаят алеи в лунни градини.

Небето не вярва на вдигнати ръце.
Още по-малко на показалец и безименен пръст.
По-добре подпората да е от тръстика.
Когато е свободен вятъра, да си я разклаща…

Небето се подпира и със шепот.
Понякога с дим от влажна цигара.
Казаните думи се поглъщат обратно.
В собствените очи си факир за илюзии.

Това е!
Докато се върна отново,
подпри небето с каквото намериш.