Елмер Диктониус

Елмер Рафаел Диктониус (Elmer Rafael Diktonius, 20.01.1896 - 23.09.1961) е поет, прозаик, преводач, критик, композитор от Финландия. Пише на шведски и финландски. Роден в семейство на работници в Хелзинки. Учи музика в Хелзинки, Париж, Лондон (1920-1921). През пролетта на 1917 г. дебютира като композитор със сюита за пиано. През 1920 г. предприема пътуване до Швеция, Франция и Англия. По време на тези пътувания пише няколко поеми и се среща с представители на международното комунистическо движение. Изявява се в печата като поет и преводач през 20-те г. От 1930 г. работи в шведски списания и вестници. По време на ІІ световна война служи в армията в информационен отдел. Един от създателите на пролетарската поезия в скандинавската литература. Във формирането на идейните му възгледи оказва голямо влияние приятелството му с с Отто Куусинен. Поетични сборници: «Мое стихотворение» (1921), «Бодлив пламък» (1924), «Каменни въглища» (тази книга отказали да издадат във Финландия, и тя излиза в комунистическо издателство в Швеция през 1927 г.), «Трева и гранит» (1936), «Ноемврийска пролет» (1951) и др. Превежда на шведски език произведения на финските класици Алексис Киви и Ейно Лейно. Умира в Кауниайнен. 


Публикации:


Поезия:

ХИТРОУМНИТЕ / превод: Георги Ангелов/ брой 61 април 2014