СТИХОВЕ
превод: Тихомир Йорданов
СТИХОТВОРНИ ДАНТЕЛИ
Във замръзнали локви звездите,
отразени, проблясват в нощта.
Простуденият Март с гърло свито
пие черно кафе през нощта.
Ден след ден се изнизват нескрито.
Равносметка очаквам - каква?
Любовта ти сега аз заплитам
в стихотворни до смях плетива.
И наплитам в тях шарки от думи,
и пайети редя с благослов -
самолетчета книжни, безшумни,
с напечатано слово „Любов”.
Ти прозорци отваряй - ще смеят
те да кацнат на твоя терен.
„Човек да се влюби във нея
възможно е” - казваш за мен.
Все едно ми е, знаеш, че мене
ще осъждат, че мен ще винят,
вместо личните свои съмнения
да оправят във своя си свят.
Много пътища има между ни,
и дъждът непрестанно вали.
Тези редчета сплетени думи
посветени на теб са, нали?
Ще наплитам аз бримка до бримка,
че модел съм избрала такъв -
да заплитам от думите примка,
да затягам конците до кръв.
Март, разголен, проправя пътека.
И така е приятно с ръка
да усещаш, че тук е човека,
който тебе обича така.
СЪЛЗИТЕ МИ…
- Сълзи ли пак? Защо? - попита.
Какво да кажа, аз не зная…
- А, може би, са от дъжда… насита
си няма есента. Това е.
С крака разравям мъртвите листа,
вървя с ръце напъхани във джоба.
Къде отивам сам-сама в света,
в най-тъмната утроба?
Над мене сводът ослепя.
Това е маловажно май за тебе.
Да ме залюбиш не успя,
такъв не си ми ти потребен.
Безсилна съм, ти знаеше го сам.
Но да те лъжа ще престана.
Сълзите ми ли откъде са?… Там,
в сърцето ми… кървяща рана.
