ПОСЛЕДЕН ПОДАРЪК

електронна книга

Роман Хе

превод: Георги Ангелов

ПОЕЗИЯ

Поезията се носеше над планетата
преди зараждането на живота:
когато бълбукаше „първичният бульон”,
когато шумяха гигантските папрати,
когато древен гущер непохватно
се учеше от скалите да лети.
Поезията,
самотен ангел,
се носеше над земята,
незнаейки в какво да се всели
и чакаше
Човека,
за да зазвъни
като тевтива
в ръцете му!

—————————–

КИТАРА

Не разбирам
какво е била китарата преди?

Корал?
Водорасло?
Риба?
Раковина?
Отломка от шхуна?

Допра ли се до струните -
прибой.

—————————–

СВЕТЛИНА

Събудих се в нощта дълбока.
Защо - не знам.
Не от страшен сън,
не от натрапчив звън,
не от нахлуло вдъхновение.
Лежа в тъмнината
без мисъл.
Само чувствам в тялото си
светлина…

—————————–

КЪПАНЕ В ЛУННА НОЩ

Гмурвам се
в тъмната дълбочина,
изплувам
в приказния свят,
в който живея.

—————————–

***

Забрави птицата за миг, че съм човек,
аз за миг забравих, че е птица:
погледите ни се срещнаха.

—————————–

***

Искам да питам всички! - толкова
въпроси в мен са се натрупали, че вече
се превърнах във момче,
задаващо безкрайните „защо”…

—————————–

***

В глина се превърна каната,
птицата - в гущер,
момчето отплува в приказка,
не е известно кога ще се върне.
В пламтящото слово витаят
мигове, векове, хилядолетия.
И аз не разбирам изобщо
къде се е скрила набързо
мисълта?

—————————–

ДУМА

Струва ми се, че първата дума
е произнесена от дете.
Прошепвам:
“Цвете. Пясък. Птица. Човек…”
Нали е
удивително съчетание от звуци,
тайнствена мозайка,
хармония,
чиято тайна е неразгадаема?
Може би ще я почувства
само току-що появилият се
от загадъчното лоно на природата.

—————————–

ХАРТИЕНО ЖЕРАВЧЕ

Сгъвам листче - разгъвам,
сгъвам - разгъвам,
сгъвам - разгъвам,
сгъвам - разгъвам,
и на дланта ми се
появява
жеравче -
живо,
мъничко,
бяло,
още неможещо да лети.
Някога заедно
ще отлетим
в небето…

—————————–

ТВОРЧЕСТВО

Топлотата на човешките чувства
е разлята като слънчевите лъчи.
Поетът е момче
с увеличително стъкло,
събира топлината в една
ослепителна точка
и запалва
димящите думи.

—————————–

НЕОБЯСНИМО

През нощта внезапно заплака детето,
макар че през деня играло бе
с пролетните ледени висулки…

—————————–

РЕЧ

В глинената моя кана,
открита в мрежите на времето,
ти щедро лееш
изворната си вода,
о, Рус!…

—————————–

ПУШКИНОВ ПОЧЕРК

О, стремителни пушкинови редове,
написани с гъше перо,
паднало от плачещо ято,
летящо незнайно откъде
към вълшебното царство
Лукоморие…

—————————–

САХАЛИНСКИ БАМБУК

Снегът е дълбок.
Дълго аз, ниския,
под снега ще живея.
Но аз съм бамбук,
под снега зеленея
и ми се струва,
че съм висок, висок,
с тънки листа
небето докосвам…

—————————–

САХАЛИН

Тази земя
цяла бучи,
като утроба на огромна раковина!
И глух да бях
щях да чуя бученето
на кръвта, течаща
в дълбината на безименно тяло…
О, бучене на земята, в която съм роден!
О, бучене на земята, в която ще умра!

—————————–

РОДЕН В ГОДИНАТА НА БИКА

О, Земя,
топла
като гърба на огромния бивол,
под знака на който съм се родил!
Лежа върху нея и
пътувам, пътувам, пътувам…

—————————–

ЛЕГЕНДА ЗА МОЯ ПРАРОДИТЕЛ

На клонка - сандък,
в сандъка - яйце,
яйцето - необикновено,
яйцето - златно,
в яйцето - не игла се крие,
Кашчеева смърт,
в яйцето - младенец,
зародиш млечен,
моят прадед Суро -
основател на древното
княжество
Кая*.

—————–

* Кая, или Карак, древна държава в южната част на Корейския полуостров.

—————————–

БАБА

Баща ми е бил на девет,
когато в дълбока старост
си е отишла моята баба.
Но по незнайна за мен пътека
тя идва в моя сън и
златна камбанка,
златна камбанка,
съживява пеперудата в акварела.

—————————–

СИН

И пак момчето строи замък.
И пак вълната отнася замъка.
И пак вълната изчезва във Вечността,
откъдето отново изскача момче,
приличащо на Суро от златното сандъче,
полуприказка, полуреалност,
но - колко странно - той е синът ми…

—————————–

МАЙКА

Няма да забравя
старата ни японска къща,
където премина моето детство.
Нощем
в стаите се разхождаше вятърът, ние
спяхме на пода, притиснати един към друг,
под тежкото ватено одеяло
и пътешествахме насън…
През това време,
преди разсъмване,
майка ми
приготвяше дома ни за сутринта,
за да не ни изненада
слънцето.

—————————–

ИГРАЧКИ

Хартиени корабчета,
хартиени жеравчета,
хартиени въртележки,
хартиени самолетчета.
Играчките на моето детство -
хартиени, самоделни.
Заводска беше само
намерената в хълмовете гилза,
превърната в свирка.

—————————–

ЯБЪЛКИ

От черната овехтяла чанта,
в която носеше оскъдния си обед,
баща ми като фокусник измъкваше
усмихнати ябълки -
една след друга,
една след друга…

—————————–

ЧЕТЕНЕ

В дълбочината на стаята седи баща ми
и чете древна книга.
Наоколо - тишина. Зад прозореца
падат капките на шумящия дъжд…
Скрил се в ъгъла, слушам
напевната мелодия на четенето странно…
И капките дъждовни звънят, звънят
и досега.

—————————–

ИМЕ

Идваха при баща ми щастливи родители
с молба
да даде име на новороденото.
Баща ми прелистваше древните си книги и
дълго мислеше.
Всеки вярваше, че името
ще донесе на детето му щастие…
Завинаги запомних
тържественото-радостно лице на баща ми в мига,
когато произнасяше
името
с надежда за човека, чийто живот
е тайна на тайните.

—————————–

УРОК

За първи и последен път
ударих своето братче
по бузата.
Не помня за какво,
но как пламна дланта ми
запомних
за цял живот.

—————————–

ПОСЛЕДЕН ПОДАРЪК

Неочаквано
баща ми ни се усмихна…
Знаехме - идва мигът на сбогуването,
но от усмивката му
ни стана по-светло.
И тази светлина
беше неговият последен -
от несметно богатата му душа -
подарък.

—————————–

***

Може би дръвчето,
тихо растящо в полето,
е моят брат, умрял като бебе.
Тънките клонки се стремят към небето…
Не чупете, моля ви, дръвчето.
Може би птицата,
нежно пееща песни,
е майка ми, цял живот тъгуваща за сина си…
Люлчина песен пее на клончето…
Не плашете, моля ви, птицата.

—————————–

ХЪЛМЧЕ

На този остров
има хълмче,
под което лежат
татко и мама.
Скромно хълмче,
едно за двама,
така бе и в живота -
всичко за двама:
и радост, и мъка,
и радост, и мъка…

—————————–

***

Човекът по възраст можеше да ми е баща.
Внезапно се почувствах по-стар -
извика го майка му
по име…

—————————–

***

Същият съм като в детството.
В мен -
кладенец със сълзи
от учудване, възхищение, любов!…
Само на дъното -
камъни.

—————————–

СНЕЖЕН ЧОВЕК

В мартенската глъч
се топи снежният човек -
любимец на всички деца в двора.
Топи се бързо,
не с дни - с часове, така
в приказката растат богатирите.
Топи се предпазливо -
ни едно дете да не заплаче…

—————————–

***

Момчето се завърна от брега и седи
в тъмнината, а в очите му - загадъчна
светлина, сякаш е било в незнайни
светове, и сънува цяла нощ морето,
морето, шумящо зад прозореца отворен…

—————————–

БАШО

Седи мъдрец край езерото тихо,
в ръката му пърха лист, а на него
незавършено хайку…
- Колко време тук седиш, старче -
учудват се минувачите -
отдавна трябваше да го завършиш!
Минувачите отминават в небитието…
Други идват да ги сменят…
А той седи и чака мига,
изгубен
в детството.

—————————–

РИМА

Мечтая за римата,
за главната рима -
когато
биенето на сърцето ми
ще бъде съзвучно
с биенето на твоето.

—————————–

КУБЧЕТО НА РУБИК

Въртя, въртя кубчето на Рубик
като Кай - ледените фигурки.
А наблизо - в саксията изсъхва
роза,
зад стената - някой тъжно
плаче…
А аз въртя и сърцето ми
се вледенява.

—————————–

***

Вчера лошо мислех си за теб,
защото сам бях лош,
само затова…

—————————–

ДЕТСКИТЕ РИСУНКИ

Не късайте детските рисунки.
Те са
тайнствени и вълшебни.
Аз също някога
бях такъв художник,
а сега,
изгубил чудесната си дарба,
гадая по детските рисунки
сякаш разгадавам ребус,
но милион пъти по-сложен -
никаква енциклопедия тук няма да помогне,
та нали
всяко дете е
тайнствен пришълец,
извънземен,
малък принц.
То има
своя собствена планета, където расте
роза.

—————————–

***

Всичко е в сняг.
Само отъпкана пътечка
към хранилката за птици…

—————————–

ПРОЛЕТ В ИТАКА

В пролетта ми се присъни Итака:
момичето-Пенелопа
с корона от кокичета
чака момчето-Одисей,
плаващо към нея
с хартиено корабче.
Присъни ми се в пролетта Итака
без нагли пиршества,
без кървави отмъщения:
потоци ромоляха,
пукаха се пъпки,
както трябва и да бъде
през пролетта.

—————————–

НА БРЕГА

Анастасия Цветаева
в Коктебел
край морето
търси камъчета.

Настенка
в Сахалин
край морето
търси камъчета.

Цветаева е на осемедесет,
Настенка - на осем.

Търсят те, търсят
вълшебни камъни
по брега.

—————————–

***

Случайно хванах
лист, летящ
към забравата…

—————————–

ЕЗЕРО

В самозабрава пеят жаби
в малкото езеро…

Даже камъче да хвърлиш
ще е грях.