АНГЕЛ НАД ХРИСТОВИЯ ГРОБ

Ристо Ячев

превод от македонски: Роман Кисьов

АНГЕЛ НАД ХРИСТОВИЯ ГРОБ

През тежки врати
съвсем тихо дойдох до него,
и виж чудо:
ангелът се превърна в гроб
и се строполи като мъртва птица.
А от мене вместо болка,
                     се откъсна песен.
Боже,
Боже, кой е този, който може
                                да го приспи?

Отворил очи, сякаш ме пробожда с поглед,
но не - той само пие от моите думи,
които сякаш от гроба прииждат,
и тайно си играе с жълтата корона
                                                  на свода.

Обръщам се,
от неговата уста дочувам моя глас:
- От памтивек аз бдя над теб
и те пазя като нова рожба…
Кое е това чудовище - си мисля -
какво търси в моя храм?…
И съвсем тихо ставам, като от тежък сън.
А там, на стената, се е изправил той.
Ангелът гордо стои
сред тишината на вековете,
като вечен воин над Христовия гроб.


СТУДЕН МРАК

Тук аз не зная кой по-добре лети,
дали аз или моят кротък ангел,
който носи моите скършени крила?

В студения мрак често го виждам
как ми отваря райската врата,
как ми показва краткия път,

по който си отиваме завинаги -
и аз, и той.
Ето, и сега ми се струва, че трепери

и сякаш плаче с моята звезда,
удавена в мътните полудели води,
и сякаш тайно ме вика

в летните дни посред цветята,
в мъртвия предел на моето детство.


СВЕТЛИНА

В годините преди да ни поведеш
под крилото на олтара,
знаехме само за вика и звука,
за долината, в която запалени небесни огньове
обикаляха като блеещи стада по височините.

Откакто ни поведе към светлината,
се опитахме да те докоснем без да трепнеш
над тъмните капки роса.
Но ти с пръст ни показа
крехките хълбоци на моретата,
които се повдигаха
и спускаха между планините,
показа ни северната звезда,
под която ни измиха дъждовете,
които се изсипаха като зърна пшеница,
молитвите, които вече цъфтяха
като небесни цветя в пределите
от Солун до Моравия,
Божията литургия, която растеше високо
в моите зеници, на пътя към далечините.


ВЛЯЗОХ И В КАМБАНИТЕ НА ЖЪЛТИЯ БРЯГ

Отдавна вървя по високите пътеки
на смъртта. Аз съм онзи Христос,
който стигна до водите на жълтия бряг,
който с лека стъпка влезе
в цветята на гробищата,
за да слуша дрезгавата камбана,
която като дете зове от далечините.
Аз съм онзи, който като благ ветрец
се провря през процепите във изоставената църква,
за да види своята майка,
ухаеща на полско цвете.
Аз съм онзи Христос,
който не знае
какво би правил без този хубав свят,
без неговото ангелско лице,
без пролетния хор на лястовиците,
който пее песента на раждането
и който тихо плаче в златните градини.

Аз съм онзи Христос,
който отдавна върви по високите пътеки
на смъртта
и който ще остане в тъжния глас
на камбаните от жълтия бряг.


ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ ЛУНА

Човекът, който имаше луна
като сърп над главата,
по чието голо тяло течеше кръв,
престана да се смее.

В ливадата от утрини шепти тревата.

Ах, ако можех да му дам моите крила,
може би отново ще успее да намери пътя
и неговата усмивка, която освети съня му,
и морето, което като полудял дух
му пеело на неговия неизвестен път.

Ако можех да му дам от моята душа,
вярвам, че силата му ще се върне;
мисълта като най-чиста виделина.

А може би ще се съживи и страстта
                                           на остроумието,
и устата на мъртвия младеж,
който хвалейки жаждата
пиел вода от напукани длани
като от вечността.

Мили Боже,
човекът, който имаше отворена уста
                                               в пустинята
и който има луна като сърп над главата,
макар че престана да се смее,
като огън се засели в мене.


ПРЕДЧУВСТВИЕ

Влизам онемял в райската градина.
Ах, как искам да се скрия в песен,
в горски храст като млада сърна
и оттук да слушам рожбите:
на новите утрини,
играта на коприната нежна,
зелена светулко, гугутко на моето детство.
Съвсем се затворих.
Вече съм в топлите предели на забравата.
След всичките смърти и пожари,
нямам какво повече да кажа.
На всеки нека е простено.
Още малко и ще доплувам до вратите на Бога,
където ме очаква благото неодобрение на
                                                   тъжния архангел.
Време е да се простя и със нощта,
с моята любима гостенка.