ДАЛИ ВЪРБИЧКА ДА НЕ СТАНА

Наталия Арсенева

превод: Найден Вълчев

Мъгла.
И киша непрестанна.
И зов за капка светлинка.
Дали върбичка да не стана
край умълчаната река?
Ще вбия корен във земята,
ще се обвия със кора,
високи клони над водата
като ръце ще разпростра
и ще живея като всеки
живял под тези небеса -
сред благи билки надалеко
ще сея своята роса,
ще пия слънчевото вино,
ще смуча влага от пръстта,
ще слушам как жужат пчелини
и пеят жлътнали жита…
Под ласкавите ветри лете
и зиме под студа зъбат
аз ще забравя всичко, дето
ме прави роб на този свят.
Ще чувствам как ще ми олеква
и как спокойствие лежи
в сърцето - изворът несекващ
на всички клетви и лъжи.