Захарина Лалова


Захарина Лалова е родена в Шумен през 1930 г. През 1951 г. завършва българска и руска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила е като литературен сътрудник и редактор в плевенския окръжен вестник “Септемврийска победа”, а от 1970 до 1990 г. е окръжен кореспондент на вестник “Земеделско знаме”. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на документално-публицистичните романи “Георги Кочев, командирът на Гривишкия фронт” (1980); “Двамата командири” (1983); “Цвятко Аврамов – Бурни дни идат” (1991) и “Мико Петков – Изборът” (1993); на три документално-публицистични повести, събрани в книгата “Пъртина” (1984); на сборника с разкази “Женски очи” (1994); на повестта “Ягодово време” (1966). През 2004 г. излиза книгата й “Кръстопътни срещи”, която включва две повести. Има публикувани разкази в руски и полски издания, а през май 2004 год. американско електронно списание в Сан Диего, Калифорния, помества два нейни разказа на английски език, както и биографични бележки на авторката. Умира на 23 декември 2008 г.


Публикации:


Проза:

ГАЛАКТИКИ/ брой 7 март 2009

ЧЕРВЕНОКОСИЯТ/ брой 9 май 2009

ИГЛА ЗА ВРАТОВРЪЗКА/ брой 127 април 2020

„ГОСПОЖИЦЕ, ДА МУ ОТПУСНЕМ КРАЯ!”/ брой 129 юни 2020