Пею Гаджев

Пею Иванов Гаджев, български писател, е роден на 02.10.1908 г. в село Килифарево, Великотърновска област. Поет, прозаик, драматург. Началото на литературната му дейност се свързва с плевенското село Горни Дъбник. Печата за пръв път стихове през 1925 г. в сп. „Полярна звезда”. Сътрудничи на редица вестници и списания - „Полярна звезда”, „Дума”, „Сеяч”, „Пладне”, „Светлоструй”, „Младо село”, „Жар”, „Земя и труд”, „Стожер”, „Литературни новини” и др. След 09.09. 1944 г. е секретар на ръководството на Земеделския младежки съюз, главен редактор на „Младежко знаме” и секретар на Централната младежка комисия при Националния комитет на ОФ. Автор е на стихосбирките „Един от тълпата” (1936), „Косово шуми. Селска хроника” (1936), „Солидарност” (поема, 1940), „Стамболийски” (поема, 1944), „Агитатор” (1945), „В ония дни. Лирична хроника” (1965) и др., на повестта „Край тихия Вит” (1939), романите „Зад решетките” (1940), „Пороят” (1947), на драмите „Димитър бунтовник” (1937), „Хайдутин майка не храни” (1942), „През бурята” (1945), „Селска естрада” (1946), „Шабла въстана” (1947), на антологията „Български селски поети”. Член на БЗНС и СБП. Умира през 1987 г.


Публикации:


Поезия:

ВСТЪПЛЕНИЕ/ брой 61 април 2014