НАЧАЛОТО НА ПРОЛЕТТА

Андерс Йостерлинг

превод: Георги Ангелов

НАЧАЛОТО НА ПРОЛЕТТА

Път на райета:
сенки на дървета,
слънчев блясък,
треперещ от вятъра.
Подбелът
жълтее.
Но по-нататък, в гората,
на иглолистна постеля
белее нощната
риза на зимата.


ПЕТ ТАНКИ*

Старинната ми маса
от Комст в Йостерлен
свикна да отразява
в черния си камък
селския живот.

Колко пъти лятото
прелита с шумолене.
И в моята градина
спомени живеят,
летят си - пеперуди.

Обичах да прекарвам
сред весели другари.
Черничевата сянка
в чаши зеленееше.
Сега седя самичък.

Често в полунощ
голяма сова виждам.
На масата ми каца,
дори и не помръдва,
когато отминавам.

Така върви си времето,
отмервам в такт с ръцете
японски стихове,
леки срички - листи
по каменната маса.

——————————–

*танка - японска стихотворна форма


ДЪЖДОСВИРЦИТЕ БЛАТНИ ОТЛИТАТ

Влажният сумрак
на септемврийската вечер
внезапно пронизва
тревожните викове
на отлитащите птици.
В ниските облаци
над Балтийско море -
звуци на флейта.
Ято след ято
дъждосвирците блатни отлитат.
Тихо брястът рони листа.
Часовникът завършва своя бяг
по циферблата.
Сърцето внимателно
се вслушва и откликва
на есенната музика
на раздялата,
която се повтаря
всяка година,
която разтърсва
всеки път.