Нощта блести

Мария Гюзелева

***

Нощта блести.
Дори щурец не иска
да попее.
Луната се завива
със земя
и само кичурче коса
отмята.
Не писка сова,
заспали са и
кафенетата отдавна,
а улиците никъде не водят…
Площадът се протяга мълчаливо,
дърветата посягат към безкрая.
Светът е свит
на топчица във мрака.
Такава тишина…
Дори и времето не помни…

А аз съм тук
и я докосвам скрито.


***

Най-хубавите нощи са сега.
Н. Константинов

Ръцете ми сами откриват
на твоите
най-точната
извивка,
телата ни
познават
несъмнено
на сбъдването
формулата вярна
и утрото –
далечно днес –
не ни е нужно.

Такава нощ!

С кометни светове,
безмълвно стичащи се
по стъклото.

…най-хубавите нощи предстоят.


***

Януари,
а безоблачно небе със слънце
се усмихват.
Земята трябва да покрива сняг
и от снега да ослепяваш,
но виждаш голите дървета
и не на място мислиш: есен е…
От баба си съм чувала:
студът приижда на талази
по топлите очи на времето
и после
става
страшно…
…Но в този миг,
повярвала за малко в невъзможното,
аз се обръщам към дърветата
и казвам:
- Не бързайте! Не бъркайте!
Измама е…