Ирина Аргутина

превод: Тихомир Йорданов

***

Дъждът на есенния хлад
събужда скръб у листопада.
На вожда мокрият площад
привиква облачното стадо.

То към безоблачни страни
поема над пространства голи.
О, местни боже, съхрани
ме ти с вкуса на валидола.

И тук, на мокра от сълзи
земя, под кожа камениста,
за мене къшей запази…
Сняг още няма… Няма изстрел.