Рамон Гомес де ла Серна

превод: Борис Борисов

…
“Мислителят” на Роден - шахматист, на когото са откраднали дъската.
…
Книгата е спасителен пояс, хвърлен в морето на самотата.
…
Дървото ни дава хартия, но не чете нашите книги, а само своята, която е в сърцевината му.
…
След като изобретиха киното, замръзналите на фотоснимките облаци се понесоха по-нататък.
…
Щраусът е жирафът сред птиците.
…
Бялата мечка винаги е в бански халат.
…
Белите петна върху кравата са отражения от облаци.
…
Има такива прогизнали студени и влажни дни, че даже вилицата я болят костите.
…
Будилникът: домашният телефон на времето.
…
В нейните часове имаше толкова малко време, че тя за никъде не успяваше.
…
Камилата тегли линията на хоризонта и далечната планина.
…
Вятърът не умее да чете - и прелиства книгата от края й.
…
Водопадът е вода, изправена на задните си крака.
…
Враната е пъргаво изкопаемо.
…
В рая всеки ден е неделя.
…
В цирка всички стоят на ръцете си, даже велосипедите.
…
Гълъбите се разлетяха из-под краката ни - сякаш вятър размята хартии.
…
Гъсениците са контрольори на горските влакове. Ето ги - дупчат листята!
…
На дървото над реката му се иска да бъде лодка.
…
Децата, които постоянно викат майка си, се боят, че тя ще избяга с друго дете.
…
Като слушаме тиктакането на часовника, забелязваме, че времето ни изпреварва.
…
Когато телефонният автомат връща монетата, мъжът я взема и опечален си тръгва, а жената набира нов номер.
…
Микрофонът е ухо за общо ползване.
…
Каталогът напомня за това, което ще забравиш.
…
Ръцете стареят, а пръстените не се състаряват - ето къде е трагедията.
…
Цвеклото сънува същите сънища, каквито и розата.
…
Ябълките червенеят оттогава, когато дървото чуло какво Ева казва на Адам.
…
В учрежденията мирише на календари.
…
Не водете детето в музея на античната скулптура, че ще ви попита защо на него не му расте смокиново листо.
…
Женските крака са щастливи само в обувния магазин.
…
Жабата има мания за величие - тя посвещава своите песни на звездите.
…
Щурецът отчита пулса на нощта.
…
Струва ми се, че лебедът крие под крилото си тетрадка със стихове.
…
Магарешкият рев е най-искреният вик на земята.
…
Мила птица е гълъбът, но така и не поглежда къде се е изакал.
…
Пролетта се ражда блондинка.
…
За кучето с намордник най-страшното е, че не може да се прозява.
…
Ако птиците имаха ръце, как ли щяха да мръзнат през зимата!
…
Жирафът е кон, преобразен от любопитство.
…
Змията измерва гората - трябва да съобщи на ангела-статистик колко метра е дълга.
…
От деколтето на нейната рокля поглеждаше тънка дантела - като от скъпа кутийка за бонбони.
…
Какво унижение - да се почесваш зад ухото със задния си крак! Кучето го разбира, но…
…
Какъв позор - законът не предвижда наказание, когато лишават червея от всичко: ябълка, жилище и храна!
…
Моливът рисува сенките на думите.
…
Кипарисът - зеленото бягство на потъналата мечта.
…
Когато по време на катастрофа колелото се откъсва от автомобила - струва ти се, че то бърза за помощ.
…
Когато на дървото остава един-единствен лист, струва ти се, това е етикет с името и цената.
…
Житеният клас така старателно е заплетен на плитка!
…
Коралите израстват от мъртви сърца.
…
На котките им се иска да са се родили деца, а не котенца - ето защо плачат през нощта.
…
Котките пият лунно мляко от чинийките на керемидите.
…
Кафето е боя, с която сърцето боядисва посивяването.
…
Всеки мед е краден.
…
Детето с биберон счита мъжа с лула за по-голям приятел.
..
Мраморът е студен като бузата на тази, идваща от студа навън.
…
Мухите се хващат за главата - сякаш искат да я откъснат от отчаяние, че са мухи.
…
Тигрите излизат на арената така, като че ли излизат изпод кревата.
…
Жилетката има 4 джоба - всички за напразни надежди.
…
Небето е такова сякаш стотина художници са изтрили от него четките си.
…
Не спори с ехото: все едно последната дума е негова.
…
Нощта се разплака от студ.
…
Прегръдката е огърлица без закопчалка.
…
Стършелът е петно на небето.
…
Ловецът не убива птицата - той убива полета.
…
Паякът замрежва вятъра.
…
Пещерата - прозявката на планината.
…
Писателят съчинява лъжи, а описва истината.
…
Слънчогледът е джобното огледалце на слънцето.
…
Целувката на нимфата е сладка, а на морската сирена - солена. Това е цялата разлика.
…
Защо се усмихва Джокондата? Ами защото живее в Париж!
…
Птиците на тротоара играят класически пиеси.
…
Да разсипеш сол, не е на добро - това са изсъхнали сълзи.
…
Дъгата е лентичка, с която природата си връзва косата след къпане.
…
Мидите са кастанетите на морето.
…
Да реже лимон - ножът изпитва ужас.
…
Люлякът е батистовата блузка на пролетта.
…
Щастие - нещастният мисли, че е щастлив.
…
Старите огледала са отровни - те са пропити от погледите на мъртвите.
…
През тази нощ влаковете тракаха така силно, че ми се струваше - минават през тунела на сърцето ми.
…
Само летящата мишка е освободила ръцете си от крилете - птиците не са се сетили.
…
Белите мечки имат черни носове. Иначе как ще ги забележиш в снега!
…
Художникът е толкова стар, че даже четките му са олисели.
…
Цветята, които не миришат, са неми.
…
Чайката е като кърпичка, с която махат след кораба.
…
Белеше портокал - сякаш събличаше спящо детенце.
…
Реките не знаят своите имена.
…
Камъните умеят да чакат.
…
Жирафът е кон, преобразен от любопитство.
…
Най-трудно за конника е да се удържи върху отражението на коня в реката.
…
А морето все облива земята с вода - сякаш се надява да я върне в съзнание.
…
Не давайте повод на този, които чува как ядете супа, да подозре, че се миете.
…
Брадвата е толкова опасна, че трябва да я продават по рецепта.
…
Суфльор - ехо преди думите.
…
Най-главното в живота е, че не си умрял.
…
Защо момичетата се гримират като старици, а стариците като момичета?
…
Пусна си брада и олися - закон за съхранение на енергията.
…
Нулата е яйце, от което са се излюпили цифрите.
…
Невроза: сърцето започва да трака на пишещата машинка.
…
Върху етикетите на овощните консерви цари вечна пролет.
…
Свирят на китара, като подръпват сърцето на слушателя.
…
Много съпружески двойки изглеждат така сякаш са се запознали по обявление за брак.
…
Момчето вика: “Не е честно! Двама срещу един!” То и не знае, че все така ще бъде.
…
Асансьор: затвор за 1,5 минути.
…
И най-лошото от всичко е, че ергенинът лека-полека се превръща във вдовец.
…
Имената ни пазят. Докато Дарданелите се наричаха Хелеспонт, всички ги уважаваха повече.
…
Жена - това е джобно огледалце, в което се оглеждат нечии устни.
…
Ако животът не беше умиране, щеше да е прекрасен!
…
Отсамният бряг тъгува, че не е другият. И мостът не може да помогне.
…
Дон Жуан търси любов, както другите - работа.
…
Добродетелната жена протяга за целувка студена ръка.
…
В речите ни ласкае фразата: “Както всички вие, разбира се , знаете…”
…
Във всеки гроб има будилник и е курдисан за часа на Страшния съд.
…
Безсмъртните се раждат мъртви.
…
Старостта е най-неочакваното нещо - в положението на старец се оказва юношата, когото го сполетява всичко, над което се е смеел, и което, според него, никога няма да го сполети…
…
Пейзажистът може да си рисува спокойно - природата никога не държи на приликата.
…
Критиката може да ни довърши; ние не можем да довършим критиката; затова най-добре е да забравим за нея.
…
Жените мислят, че всички мъже са еднакви - и в това е силата на жените; мъжете мислят, че всички жени са различни - в това е слабостта на мъжете.
…
Ако губиш ръкавица, по-добре да загубиш и двете - по-малко ще се ядосваш.
…
Фараоните са се рекламирали чрез пирамидите.
…
Прахосмукачката на съседа всмуква всички наши мисли.
…
И дребните неприятности могат да отровят живота ти, ако нямаш по-големи.
…
Девствена е гората, където не е стъпвала човешка ръка.
…
Като тръгваш на лов за щастие, вземи си чадър.