Борис Борисов

                     А ла Рамон Гомес де ла Серна

…
Пещера - устата на учудената природа.
…
Звездопад - вселената се весели.
…
Вятърът завърза болното си гърло с изпрания чаршаф.
…
Шляпането на пантофите смущава среднощния ромон на дъжда.
…
Плашилото се натъжи - никой не понечва да го открадне.
…
Сънят ми - циганска каруца с разкъсано чергило.
…
Мигът е като птичка. Ако го уловиш и задържиш, ще се изака в ръцете ти от страх.
…
Ера - педята на Господа.
…
Вятърчето тича на пръсти - иска да е по-близо до облаците.
…
Който броди по небето, не се препъва.
…
Залезът се задавя с едри глътки мрак.
…
Бели облаци - кръпки в небето на сиромашкото лято.
…
Тополата - перо на войвода пред четата на храстите.
…
Таванът на мансардата е под на ангели.
…
Врабчето преведе думите на вятъра: Иде зима!
…
Кучетата повдигат крак и раздават автографи върху снега.
…
Едно дръвче, завързано с връвчица до кръста, се е разлистило.
…
Обувките в килера си разказват за далечни пътувания.
…
Болката - червей в ябълката на радостта ми.
…
Острови. А бяха върхове на потъналата вече суша.
…
Смъртта идва винаги в последния ни ден.
…
Пишем черновата на живота си. Кога ще поправяме грешките?